There are no translations available.
Прегорява в оджака последният въглен на дома, който детството мое претопли. И провиснали панти в дуета си пъклен уморено припяват със скърцащи вопли.
А прозорците гледат с очи мускурливи как пътека загубва посоката в щира. Как асмата наднича за грохнали сливи – стар врабец под сланата едва ги намира.
Грозде вкиснало клюма, навело главата. Вятър стриже небрежно ластуни немирни. Плочник крие засрамени мисли в тревата. Приютява смеха на задраскани дири.
Влизам бавно, безшумна, по-сива от пепел. И със сянката в стаята ставаме двама. Паяк с нишка от жилави спомени скрепя избеляла усмивка от снимка на мама.
Тази къща престава да бъде сиротна, като люти чушлета в забравена низа. Аз съм тук, онемелият вратник не хлопна. В паметта на душата на пръсти се влиза…
Награда на Община Кюстендил Ваня Велева, гр. Ямбол |
|