There are no translations available.
Ще сложа посребрелия си свят в количката за минало, гальовно пари зимата под босите ми пръсти, а аз съм тъй голяма, че достигам до кандилото на миналия ден, преди от изток той отново да възкръсне.
Ще нарисувам малко хляб за птиците – да има, до тебеширените им тела ще мърка сиво коте, а после друга есенна жена след мен ще мисли зимно и ще плете кожух за новите животи.
Ще се усмихна – всички стари улици са мои, в прозорците им вятър и любов са впили устни, а мислите с море и онзи белег от родилните покои, са божи знак, че нищо не пропуснах.
А после ще се върна у дома. Насред света, ще бъда майчинският вик във бурно време и дори синът ми няма да знае, че вече живея в дъжда - като сълза, възкръснала след мене.
Поощрителна награда Светлана Ангелова – гр. Харманли |
|