Тя е пила вода от събраните шепи
на онази любов, дето в облак се скри...
Той е търсил следи покрай локвите - слепи
огледала за техните буйни игри...
Избуяват тревите на спомена пъстър
из градините рохки на младият дъжд.
Надвишили на чувствата силата, ръста
и прекършени от неожъната ръж.
Със бодили и макове сплели филизи,
с тънки, бледи фиданки на дъб. Резеда
е обхванала мислите. Лишеят слиза
от горите към тяхната обща межда.
Той ще плъзне гальовно по тънкия корен
на онази отблъсквана трижди любов.
Ще обземе стъблата им слаби. Нагоре
с нокти остри ще драска по прага лесков.
И когато сребристият хищник обхване
всяка гънка и скърши гръбнака триглав
на онази пътека - мълчано имане,
върху тях ще излее дъждът своя гняв.
Ще наднича в хралупата топла и в скута
на отминала пролет, на лято, на ръж...
Със венче от звъника, с венерки обута,
тя от три вида мъх е жена, а той - мъж.
Ще вали до живот. Опаковани плътно
са сърцата и мислите в облачен щит
от сребриста дантела от лишей, от плъсти,
от очакване тежко, превънато в мит.
Избуяват тревите по-диви и властни,
по-чудовищни от самодивски игри.
Плуват в спомени. Лягат безстрастно
изпокаляни в локвата и добри...
Рени Митева
Трета награда |
|
|
Международен фолклорен конкурс "Пауталия"
