Начало

Национален литературен конкурс за поезия "Биньо Иванов"

Читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил обявява Тринадесетия национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” - Кюстендил, 2019. Литературният конкурс е ежегоден и се провежда през месец май, под патронажа на кмета на Община Кюстендил.  В него могат да участват автори от цялата страна.

Целта на конкурса е да продължи ярката литературна традиция на гр. Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с този град.
Координатор: Благой Ранов.

Творбите /до три непубликувани стихотворения, в четири екземпляра/ трябва да бъдат изпратени най-късно до 25 април 2019 г. на следния адрес:

2500 гр. Кюстендил, ул. “Патриарх Евтимий” 11
Читалище „Братство 1869” /за литературния конкурс/
или по електронната поща на адрес: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. като прикачен файл във формат doc или pdf

Подробности!

 


Резултати от конкурса - 2018

Резултати от конкурса - 2017

Резултати от конкурса - 2016

Резултати от конкурса - 2015

Резултати от конкурса - 2014
Резултати от конкурса - 2013
Резултати от конкурса - 2012
Резултати от конкурса - 2011
Резултати от конкурса - 2010
Резултати от конкурса - 2009
Резултати от конкурса - 2008
Резултати от конкурса - 2007

 
Банер

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Не е стих

 

Има час, в който хребетът пламва и лятното слънце –
нар – рубинено златен – потъва в планинската пазва…
И налягали хълмове – там – като шарени грънци –
се  заслушват да чуят гората какво им приказва.

А пък тя, отдалече, донася им речния шепот
и додето речта ѝ е с птичия хор в надпревара,
от дантелен ръкав, късче синьо небе вади шепа,
да поеме последните пръски от сока на нара.

С привечерния вятър се спускат от хълма стадата
и току пред кошарите стихва гласът на звънците.
Натежават с познатата сладка умора телата
и от семчици златни в небето покълват звездите.

А с дървата в огнището, мъжкият смях се разгаря…
Как ухае на мляко и прясно разчупена пита…
Има час на въздишка, покой… има час благодарен…
Има час… В този час, чак до дъно, сърцето е сито.

И отпускам с усмивка ръка върху тези свръхсложни
малки бримки, наметки, разцветки – в една амалгама…
Да, това не е стих, ни картина на майстор художник,
а пуловер, изплетен за мен, от ръцете на мама.

 

Нели Коларова, гр. София
Втора награда