Начало Новини За поезия

Национален литературен конкурс за поезия "Биньо Иванов"

Читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил обявява Двадесети национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” - Кюстендил, 2026. Литературният конкурс е ежегоден и се провежда през месец май, под патронажа на кмета на община Кюстендил.  В него могат да участват автори от цялата страна.

Целта на конкурса е да продължи ярката литературна традиция на гр. Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с този град.

Творбите /до три непубликувани стихотворения, в четири екземпляра/ трябва да бъдат изпратени най-късно до 24 април 2026 г. на следния адрес:

2500 гр. Кюстендил, ул. “Патриарх Евтимий” 18
Читалище „Братство 1869” /за литературния конкурс/

или в един екземпляр на електронна поща: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. като прикачен файл във формат doc. или pdf.

 

РЕГЛАМЕНТ

 

--------------------------------------------

Резултати от конкурса - 2025

Резултати от конкурса - 2024

Резултати от конкурса - 2023

Резултати от конкурса - 2022

Резултати от конкурса - 2021

Резултати от конкурса - 2020

Резултати от конкурса - 2019

Резултати от конкурса - 2018

Резултати от конкурса - 2017

Резултати от конкурса - 2016

Резултати от конкурса - 2015

Резултати от конкурса - 2014
Резултати от конкурса - 2013
Резултати от конкурса - 2012
Резултати от конкурса - 2011
Резултати от конкурса - 2010
Резултати от конкурса - 2009
Резултати от конкурса - 2008
Резултати от конкурса - 2007
 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Насрещен вятър

Едно море тревожно е натегнало  
и да връхлита всичко – отначало – 
сбогувам се до топлата човечност,
до детски снегове и смях, прощавай…

Да вдигна котва за раздяла, нищо че
насреща иде вероломен вятър – 
моряците, през мелниците минали 
на изпитанията, стават капитани.
Докато унизени, те презират 
остатъка от чуждото преяждане,
да мия с тях нозете на иконите
и както гледат в мен – да ме смаляват.

Едно море в небето е натегнало
да плисне отведнъж и – отначало –  
помилуй ме със рани да умирам
и да обикна всички, както някога.
Помилуй ме в Обзор като привързан
за мачтата на Ингилиз поляна
да пея и да плача до разсъмване
със майките от Беломорска Тракия.
Да не забравям никога, за нищо на
света, което след смъртта остава – 
помилуй ме на някой да приличам
от падналите в плен на свободата.

Захвърлен във утробата на кита,
с чирпанските ками да ме прекръсти
на Горно Белево и Даскалови кърът
и като Йон, от гроба непокътнат,
в гемиите да впрегна вихрогони
през пурпурните облаци в прибоите
към Лаксата, към Шабловия кой… за Бога,
къде ли свършват хорските неволи?

Навярно – след вълнения пияни –
душите на рибарите се връщат
и скръбните им гласове огласят 
потъналите в пясъците къщи.
Изплували като от сън тегоби,
но аз не мога нищо да добавя – 
мълчание, мълчание, че даже и
безбрежна тъмнина оттук нататък…

Бих искал със един замах да паднат
мислите ми, врани ненадейни –
родените след мен, че се надсмиват
над моите опечалени вери…

Дали море отвътре е натегнало,
или потоп връхлита – отначало – 
помилуй от човечност да умирам
и да обичам всички, както някога.

Трета награда: 
Динко Маринов Динков
гр. Бургас