Начало Новини За поезия

Актуално


Читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил обявява регламента за Двадесет и осмото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 10 до 12 април 2025 г. в гр. Кюстендил.
Подробности - регламент и заявка за участие: ТУК!

 

Деветнадесети национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” - Кюстендил, 2025

Национален литературен конкурс за поезия "Биньо Иванов"

Читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил обявява Деветнадесети национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” - Кюстендил, 2025. Литературният конкурс е ежегоден и се провежда през месец май, под патронажа на кмета на община Кюстендил.  В него могат да участват автори от цялата страна.

Целта на конкурса е да продължи ярката литературна традиция на гр. Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с този град.

Творбите /до три непубликувани стихотворения, в четири екземпляра/ трябва да бъдат изпратени най-късно до 26 април 2025 г. на следния адрес:

2500 гр. Кюстендил, ул. “Патриарх Евтимий” 18
Читалище „Братство 1869” /за литературния конкурс/

или в един екземпляр на електронна поща: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. като прикачен файл във формат doc. или pdf.

 

РЕГЛАМЕНТ

 

--------------------------------------------

Резултати от конкурса - 2024

Резултати от конкурса - 2023

Резултати от конкурса - 2022

Резултати от конкурса - 2021

Резултати от конкурса - 2020

Резултати от конкурса - 2019

Резултати от конкурса - 2018

Резултати от конкурса - 2017

Резултати от конкурса - 2016

Резултати от конкурса - 2015

Резултати от конкурса - 2014
Резултати от конкурса - 2013
Резултати от конкурса - 2012
Резултати от конкурса - 2011
Резултати от конкурса - 2010
Резултати от конкурса - 2009
Резултати от конкурса - 2008
Резултати от конкурса - 2007

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Памет

Така свършва светът.
Не с гръм, а със скимтене.
Т. С. Елиът


Там, където някога бях,
никой не ме чака –
отдавна всички измряха        
(уморени,
изоставени,
полузабравени...)

Огледалото, в което се оглеждаше
татко докато сресваше косата си,
лежи
върху студения
под.
Само
ръчният му часовник
тиктака на скрина.  
Обърнат
с лицето надолу.
Удължени
рамки на портрети,
лишени от спомени,
се разтапят върху стената.

Така ли свършва светът,
питам –
не с гръм, а със скимтене.

Някой –
загърбил молитва и помен –
скверни надгробната ти плоча.
Методично, злопаметно.
Напразни усилия – искам да изкрещя –
ние
сами
разрушихме
всички гънки на времето.  
Остана ни само кухото
постоянство на
паметта.
Мъчителната ѝ
разяждаща устойчивост.

И тихият вой на душата...

Специална награда
Людмила Калоянова
гр. Созопол