Home News Poetry

Binyo Ivanov National Poetry Competition

Bratstvo 1869 Community Centre, town of Kyustendil announces Fifth Binyo Ivanov National Poetry Competition – Kyustendil, 2022.  The Municipality of Kyusstendil and Information Centre Europe Direct – Kyustendil are co-organizers of the event. The poetry competition is organized annually in May under the patronage of the Mayor of Municipality of Kyustendil. Authors from the whole country can take part in it.

The Competition aims to continue the bright literary tradition of the town of Kyustendil, for whose enrichment and development Binyo Ivanov’s poetry is an undeniable contribution.

Entrants may submit in quadruplicate a maximum of three unpublished poems no later than April 20th 2011 to the following address: Bratstvo 1869 Community Centre, 11 Otests Paisiy str., Kyustendil / for the poetry competition/ or to the following email address: This e-mail address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it

 



 
Banner

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Прикотвена
There are no translations available.

„Корен дълбоко в небето,
към сърцевината увлечен.“
Биньо Иванов


Поезийо – Сезам за бедняка у мен,
хралупа за сетни ситни арабески
из подмамните свърталища на Битието,
спря да се пишеш.
Затвòри се.
Морето се удави в горчивия ти вкус.
Бездните издълбаха върховете ти и издъхнаха в тях.
Страниците се накървùха от резкùте на гласа ти,
от епичната битка на думите между кътниците ми
със скорпионите на призрака Време.
Деветдесет и девет дни из тебе враждуваха
втресени истини,
творчески немощи,
барутни теории
в разпокъсана дреха на еднокрило…
Какъв триумф на подвижните пясъци!
Поезийо – антракт в греховете ми…
Улиците се довлякоха
с пъстрилата и безличието си в теб,
с аномалиите на оголения си нерв от претенции.
Страниците ти – хергелета в мъглата
към изящни грòбове на вшити надежди
между кориците...
А този, който навиваше пружината на твоето зачатие,
този, който опразни пластовете ми –
пренареди ги – в рафтове живителни свлачища,
този, който разравяше, вилнееше, тръшкаше, тласкаше,
в-а-е-ш-е
теб, Поезийо,
остана назад, и остана заключен,
и остана тъй горделив, както беше,
и остана в многоногите въглени на подкорието ми
от нощите,
когато те разсмъртвахме,
от водовъртежите,
в които ти драпаше по дъното си безкислородно
с малките и големите носовки
на азбуките ни
и с непонятната писменост на непроходилите тела.

Доубива ме набиращото скорост биене на сърцето ти.
Моето е спряло на три след полунощ.
А този, който източваше виното си в теб,
ще напоява
безсънията на върха на миглите ми.
И ще слага устни с цвят на фýксия
по други такива…
Поезийо – прикотвена сприя към брега на очите му…


Поощрителна награда
Татяна Йотова, гр. Айтос