Home News Poetry

Current

There are no translations available.

Скъпи приятели,

Във връзка с усложнената епидемична обстановка ви уведомявам, че Двадесет и петото издание на Международния конкурс за класическа китара - Кюстендил сe отлага за 20-23 октомври 2021 г.
Всички желаещи да участват трябва отново да подадат своите заявки.
За всякакви въпроси и допълнителна информация можете да ни намерите на познатите телефони и имейли.

Binyo Ivanov National Poetry Competition

    Bratstvo 1869 Community Centre, town of Kyustendil announces Fifth Binyo Ivanov National Poetry Competition – Kyustendil, 2011.  The Municipality of Kyusstendil and Information Centre Europe Direct – Kyustendil are co-organizers of the event. The poetry competition is organized annually in May under the patronage of the Mayor of Municipality of Kyustendil. Authors from the whole country can take part in it.
  
    Coordinator: Blagoy Ranov
    The Competition aims to continue the bright literary tradition of the town of Kyustendil, for whose enrichment and development Binyo Ivanov’s poetry is an undeniable contribution.
  
    Entrants may submit in quadruplicate a maximum of three unpublished poems no later than April 20th 2011 to the following address: Bratstvo 1869 Community Centre, 11 Otests Paisiy str., Kyustendil / for the poetry competition/ or to the following email address: This e-mail address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it    

Regulations - 2011


Results   from     the competition - 2010
Results   from     the competition - 2009
Results   from     the competition - 2008
Results   from     the competition - 2007

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

ХРАМ
There are no translations available.

С червено в окото
слънцето реже.
Змията с качулката – под камъка скрита.
На кактуса свещникът
кади в маранята,
стъпка да мине – пали кибрита.

Рути се камък
и в камък замира,
кълбо на бодил се търкаля отсреща,
венеца му трънен
пак дебне човека,
корона да сложи на съдбата човешка.

Напукани хълмове
търсят водата,
вятърът вие в скалите вкован.
Запалена птица
губи небето
и пада в праха пред белия храм.

Храмът варосан,
светéн преди време,
капакът му златен в зноя стърчи.
В стомаха му кух –
амвон и пътека,
свещеникът – в сянка, с бодливи очи.

Прозорец и кръст – догарящи вече.
Какво ще остане от кладата – думи.
Човекът ще пее и с нокът ще къса
лъчите на слънцето
и златните струни.

Пее стопанинът,
армадило приглася,
метроном кататонен ритъма мери.
Вярващите тук са
охранени, потни,
скупчени кротко пред кованите двери.

Посреща ги той,
гласът му замахва,
до дъно, до край греха ще накаже!
И познали тогава
на Господ словата
ще поемат овчиците Нощната Стража.

Хвърля крещящият
сухи думи на кладата,
алена тога огънят слага,
кучите зъби върха си показват,
примките вече възлите стягат.

Змията нахлузва
качулката тежка
и съска в небето–живота изпраща,
а в харама за сеч
вие тръбата,
нагоре пълзи тризъбец под плаща.

Паството вие,
изпуснало дирята,
разпнато в пламъци,
за прошка врещи.

А в  Отвъдното Бог
гледа с усмивка,
махва с презрение
и запушва уши.                


Васил Славов,
гр. София
Специална награда