Начало Новини За поезия

Национален литературен конкурс за поезия "Биньо Иванов"

Читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил обявява Двадесети национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” - Кюстендил, 2026. Литературният конкурс е ежегоден и се провежда през месец май, под патронажа на кмета на община Кюстендил.  В него могат да участват автори от цялата страна.

Целта на конкурса е да продължи ярката литературна традиция на гр. Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с този град.

Творбите /до три непубликувани стихотворения, в четири екземпляра/ трябва да бъдат изпратени най-късно до 24 април 2026 г. на следния адрес:

2500 гр. Кюстендил, ул. “Патриарх Евтимий” 18
Читалище „Братство 1869” /за литературния конкурс/

или в един екземпляр на електронна поща: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. като прикачен файл във формат doc. или pdf.

 

РЕГЛАМЕНТ

 

--------------------------------------------

Резултати от конкурса - 2025

Резултати от конкурса - 2024

Резултати от конкурса - 2023

Резултати от конкурса - 2022

Резултати от конкурса - 2021

Резултати от конкурса - 2020

Резултати от конкурса - 2019

Резултати от конкурса - 2018

Резултати от конкурса - 2017

Резултати от конкурса - 2016

Резултати от конкурса - 2015

Резултати от конкурса - 2014
Резултати от конкурса - 2013
Резултати от конкурса - 2012
Резултати от конкурса - 2011
Резултати от конкурса - 2010
Резултати от конкурса - 2009
Резултати от конкурса - 2008
Резултати от конкурса - 2007
 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

ххх

За века ми е думата…
От гледна точка на историята
/ако тя има една такава/,
той е още дете, сучещо от вселената.
Обеща ни края на света
и отново войни, епидемии, омраза…
Земята вече едва ни издържа
като необезпаразитено животно,
което отръсква козина,
и си ближе паразитите.
Сезоните, които бяха самотни цветя,
вече танцуват по двойки
и любовта им не ражда, а убива.
Времето гълта сълзите си навътре
и с тях засмуква морета
и самотни кораби с разкъсани платна.
Стигнахме до горе – сами и обречени-
видяхме, че бог го няма там
и пътят надолу, към нас самите, 
към разбитите ни сърца ни плаши, 
защото в нас е тъмно и непознато.
Бъбрим за човечност- лицето на една и съща ярост.
Кълнем се в родината – а родината
е спомени от робство и хайдушко самохвалство.
За века ми е думата…
Той дойде и изпълнява обещаното,
а ние разбираме полека,
че  още не сме пораснали,
за да му се опълчим.
Минаваме през него бавно и протяжно
като някой, който отдалече идва
и вече няма надежда, 
че ще пристигне на точното място.

Цонка Людмилова Христова
гр. Дряново