Начало Музикална школа За класическа китара

Актуално

Читалище „Братство 1869” обяви регламента за Двадесет и четвъртото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 22 до 24 октомври 2020 г. в гр. Кюстендил.

ПОДРОБНОСТИ

ПРОГРАМА

 

Международен конкурс за класическа китара

www.guitarkn.bratstvokn.org

Международният конкурс за класическа китара, се организира ежегодно и е под патронажа на кмета на община Кюстендил.
Художествен директор е г-н Иван Андонов.
Двадесет и четвъртото издание ще се проведе от 22 до 24 октомври 2020 г. в гр. Кюстендил.

В конкурса могат да участват всички желаещи китаристи от страната и чужбина, подали анкетна карта за участие в определения срок и състезаващи се като участници в следните възрастови групи:

Първа група  - до четвърти клас – (до 11 годишна възраст).    
Втора група - пети – седми клас (от 11 до 14 годишна възраст)
Трета група - осми – дванадесети клас (от 14 годишна възраст до навършване на 18 годишна възраст)
Четвърта група - над 18 г.
Пета група  - “Свободна сцена на солиста”
Шеста група - “Китара +”
Седма група - “Камерна музика”
Осма група - “Китарни ансамбли и оркестри”

Всеки участник може да се яви само в една, избрана от него солова категория.

ПРОГРАМА

 

Регламент и анкетна карта за участие - doc.

Регламент и анкетна карта за участие - pdf.

Декларация за информирано съгласие и споделена отговорност

 

 

 


 

Наградените участници в XXIII Международен конкурс за класическа китара “Акад. Марин Големинов”, Кюстендил 2019 можете да видите ТУК

Наградените участници в XXII Международен конкурс за класическа китара “Акад. Марин Големинов”, Кюстендил 2018 можете да видите ТУК

Наградените участници в XXI Международен конкурс за класическа китара “Акад. Марин Големинов”, Кюстендил 2017 можете да видите ТУК

Наградените участници в XX Международен конкурс за класическа китара “Акад. Марин Големинов”, Кюстендил 2016 можете да видите ТУК

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

ХРАМ
С червено в окото
слънцето реже.
Змията с качулката – под камъка скрита.
На кактуса свещникът
кади в маранята,
стъпка да мине – пали кибрита.

Рути се камък
и в камък замира,
кълбо на бодил се търкаля отсреща,
венеца му трънен
пак дебне човека,
корона да сложи на съдбата човешка.

Напукани хълмове
търсят водата,
вятърът вие в скалите вкован.
Запалена птица
губи небето
и пада в праха пред белия храм.

Храмът варосан,
светéн преди време,
капакът му златен в зноя стърчи.
В стомаха му кух –
амвон и пътека,
свещеникът – в сянка, с бодливи очи.

Прозорец и кръст – догарящи вече.
Какво ще остане от кладата – думи.
Човекът ще пее и с нокът ще къса
лъчите на слънцето
и златните струни.

Пее стопанинът,
армадило приглася,
метроном кататонен ритъма мери.
Вярващите тук са
охранени, потни,
скупчени кротко пред кованите двери.

Посреща ги той,
гласът му замахва,
до дъно, до край греха ще накаже!
И познали тогава
на Господ словата
ще поемат овчиците Нощната Стража.

Хвърля крещящият
сухи думи на кладата,
алена тога огънят слага,
кучите зъби върха си показват,
примките вече възлите стягат.

Змията нахлузва
качулката тежка
и съска в небето–живота изпраща,
а в харама за сеч
вие тръбата,
нагоре пълзи тризъбец под плаща.

Паството вие,
изпуснало дирята,
разпнато в пламъци,
за прошка врещи.

А в  Отвъдното Бог
гледа с усмивка,
махва с презрение
и запушва уши.                


Васил Славов,
гр. София
Специална награда