Начало Предстоящо За класическа китара

Международен конкурс за класическа китара

www.guitarkn.bratstvokn.org

Международният конкурс за класическа китара, се организира ежегодно и е под патронажа на кмета на община Кюстендил.
Художествен директор е г-н Иван Андонов.
Двадесет и деветото издание ще се проведе от 2 до 4 април 2026 г. в гр. Кюстендил.

 

В конкурса могат да участват всички желаещи китаристи от страната и чужбина, подали анкетна карта за участие в определения срок и състезаващи се като участници в следните възрастови групи:

Първа група  - до четвърти клас – (до 11 годишна възраст).    
Втора група - пети – седми клас (от 11 до 14 годишна възраст)
Трета група - осми – дванадесети клас (от 14 годишна възраст до навършване на 18 годишна възраст)
Четвърта група - над 18 г.
Пета група  - “Свободна сцена на солиста”
Шеста група - “Китара +”
Седма група - “Камерна музика”
Осма група - “Китарни ансамбли и оркестри”

 

РЕГЛАМЕНТ И ЗАЯВКА ЗА УЧАСТИЕ .doc

 

РЕГЛАМЕНТ И ЗАЯВКА ЗА УЧАСТИЕ .pdf

 

REGULATION AND APPLICATION FORM.doc

 

REGULATION AND APPLICATION FORM.pdf

 

Наградените участници в XXVII Международен конкурс за класическа китара, Кюстендил 2024 можете да видите ТУК

Наградените участници в XXVI Международен конкурс за класическа китара, Кюстендил 2023 можете да видите ТУК

Наградените участници в XXIV Международен конкурс за класическа китара, Кюстендил 2020 можете да видите ТУК

Наградените участници в XXIII Международен конкурс за класическа китара, Кюстендил 2019 можете да видите ТУК

Наградените участници в XXII Международен конкурс за класическа китара, Кюстендил 2018 можете да видите ТУК

Наградените участници в XXI Международен конкурс за класическа китара, Кюстендил 2017 можете да видите ТУК

Наградените участници в XX Международен конкурс за класическа китара, Кюстендил 2016 можете да видите ТУК
 
Банер

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

ххх

За века ми е думата…
От гледна точка на историята
/ако тя има една такава/,
той е още дете, сучещо от вселената.
Обеща ни края на света
и отново войни, епидемии, омраза…
Земята вече едва ни издържа
като необезпаразитено животно,
което отръсква козина,
и си ближе паразитите.
Сезоните, които бяха самотни цветя,
вече танцуват по двойки
и любовта им не ражда, а убива.
Времето гълта сълзите си навътре
и с тях засмуква морета
и самотни кораби с разкъсани платна.
Стигнахме до горе – сами и обречени-
видяхме, че бог го няма там
и пътят надолу, към нас самите, 
към разбитите ни сърца ни плаши, 
защото в нас е тъмно и непознато.
Бъбрим за човечност- лицето на една и съща ярост.
Кълнем се в родината – а родината
е спомени от робство и хайдушко самохвалство.
За века ми е думата…
Той дойде и изпълнява обещаното,
а ние разбираме полека,
че  още не сме пораснали,
за да му се опълчим.
Минаваме през него бавно и протяжно
като някой, който отдалече идва
и вече няма надежда, 
че ще пристигне на точното място.

Цонка Людмилова Христова
гр. Дряново