Областен конкурс „Коледа” 2021

В детството отлепях предпазливо всяка лепенка
за да не изтече кръвта
всяко око в света примижваше от тази гледка
само пеперудите в слънчасал танц над мен
не спираха да следват
суетенето ми в силуета на деня
понякога в тревите стържеше крачето на щурец.

Сега отлепям сънищата от очите си по навик
не чакам „по точката” от миналия век
да изкукурига бодрото петленце
сутрин гадая в осмицата от стенния часовник
като в два кръга от изпито и от приготвено за път кафе
шия с конец от първите лъчи
разпраната в кошмари нощна плът
мислено отрязвам всеки минал пътепоказалец
и чакам с дъх стаен зад стиснатите зъби
ръката ти прохладна от всичките изпрани дни
да помилва челото ми
както през детството с пришити джобчета за всичко.

Повече не искам денят да се превръща във време.
Нито повече да кървя
от минало или от причините на всички възрасти.
Дори не смея да попитам дали съм изтървал живота
като погача която обикаля и обикаля
но не се завръща
нито се преобразява обратно в зърно.
Често един въпрос се хвърля в пропастта на спомена –
златно ли дете съм бил или било е все едно.
И твоята ръка държа нашарения с котви рул до край
в прокъсаната от корабокрушения и несломени
територии
прозрачна моя лодчица.

Назовавам всичко свое с подобаваща гальовност
а всъщност мисля си как
никой никога не е могъл да нарече
живота си с големи думи.
Смалената ми от отдалечавания благодарност
сега извива гръб
да донесе поне едно любимо за милостта ти цвете
от полюса на вечното вълнение
пред избледнели купчини от стари новини
съхнещи в тържествен плам
пред светостта на майчиния праг.

Владислав Атанасов
Поощрителна награда