Начало Проекти “Кюстендилското селско хоро - ритъм и хармония”
“Кюстендилското селско хоро - ритъм и хармония”

Проектът се реализира от читалище “Братство 1869”, с помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи”, по програма „Живо наследство 2010”, финансирана от Фондация „Америка за България".
Период на изпълнение: 26.04.2010 - 26.10.2010

Цел на проекта: опазване, съхранение и популяризиране на уникалното и характерно само за кюстендилски регион – „Кюстендилско селско хоро”.
Проектът е насочен към: младите хора и всички, които желаят да научат и съхранят най-характерният танц за кюстендилския край. Чрез съвременни форми на неформално обучение и достиженията на новите технологии читалище "Братство 1869" ще съхрани и популяризира танцовото фолклорното богатство на региона.
Основни дейности:
• създаване на мултимедиен продукт „Виртуален учител”, включващ изучаване на стъпките и орнаментите на танца
• издаване на ръководство "Стъпка по стъпка", включващо екзерсиса и хореографията на кюстендилския танц
• провеждане на обучения „Деца учат деца”
• провеждане на фолклорен фестивал “Кюстендилското селско хоро – ритъм и хармония ”

 
Банер

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Не е стих

 

Има час, в който хребетът пламва и лятното слънце –
нар – рубинено златен – потъва в планинската пазва…
И налягали хълмове – там – като шарени грънци –
се  заслушват да чуят гората какво им приказва.

А пък тя, отдалече, донася им речния шепот
и додето речта ѝ е с птичия хор в надпревара,
от дантелен ръкав, късче синьо небе вади шепа,
да поеме последните пръски от сока на нара.

С привечерния вятър се спускат от хълма стадата
и току пред кошарите стихва гласът на звънците.
Натежават с познатата сладка умора телата
и от семчици златни в небето покълват звездите.

А с дървата в огнището, мъжкият смях се разгаря…
Как ухае на мляко и прясно разчупена пита…
Има час на въздишка, покой… има час благодарен…
Има час… В този час, чак до дъно, сърцето е сито.

И отпускам с усмивка ръка върху тези свръхсложни
малки бримки, наметки, разцветки – в една амалгама…
Да, това не е стих, ни картина на майстор художник,
а пуловер, изплетен за мен, от ръцете на мама.

 

Нели Коларова, гр. София
Втора награда