There are no translations available.
Прегорява в оджака последният въглен
на дома, който детството мое претопли.
И провиснали панти в дуета си пъклен
уморено припяват със скърцащи вопли.
А прозорците гледат с очи мускурливи
как пътека загубва посоката в щира.
Как асмата наднича за грохнали сливи –
стар врабец под сланата едва ги намира.
Грозде вкиснало клюма, навело главата.
Вятър стриже небрежно ластуни немирни.
Плочник крие засрамени мисли в тревата.
Приютява смеха на задраскани дири.
Влизам бавно, безшумна, по-сива от пепел.
И със сянката в стаята ставаме двама.
Паяк с нишка от жилави спомени скрепя
избеляла усмивка от снимка на мама.
Тази къща престава да бъде сиротна,
като люти чушлета в забравена низа.
Аз съм тук, онемелият вратник не хлопна.
В паметта на душата на пръсти се влиза…
Награда на Община Кюстендил
Ваня Велева, гр. Ямбол |
|
|
