Home News Завърши Международният конкурс „Пей сърце” 2026

Current

There are no translations available.

XIX Международен конкурс за шлагерна песен “Пей сърце”- Кюстендил, 29 - 30 август 2026 - Н А Г Р А Д Е Н И

 



Завърши Международният конкурс „Пей сърце” 2026
Monday, 31 August 2026 17:39
There are no translations available.

На 29 и 30 август 2026 г. на сцената на читалище „Братство 1869“ гр. Кюстендил се проведе деветнадесетото издание на Международния конкурс за шлагерна песен „Пей сърце”, Кюстендил 2026. В музикалния форум се включиха над 60 формации и множество индивидуални изпълнители от България и Северна Македония, като общият брой на всички участници надхвърли 2000 души.

Председател на журито на конкурса за поредна година бе примата на българската естрада Кристина Димитрова.

Голяма награда за цялостно творчество получиха Градски хор Щип, гр. Щип, Северна Македония и Дует Галина Атанасова и Георги Икономов от НЧ „Райко Алексиев 1947“ гр. София.

Голяма награда за млад изпълнител получи Нанси Иванова от НЧ „Братство 1869“ гр. Кюстендил.

 

Специална награда „Борис Г. Самаринов“ получи Карина Божкова от НЧ „Братство 1869“ гр. Кюстендил.

Еднократни и едногодишни стипендии получиха Карина Петрова, Александра Иванова, Живко Златанов, Атина Леонтиева, Елеонора Вучкова и Елица Зикатанова.

Всички участници в конкурса получиха плакет и диплом за отлично представяне.

Цялото класиране ТУК

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ
There are no translations available.

Болиш ме, татко...
Болиш и трошиш непрестанно 
ребрата от които съм направен
болиш ме денем без остатък 
нощем не ми даваш мира 
гробът ти вече не е там където беше 
отдавна не се намира под земята
ковчегът – празен, удря на кухо
в него вече няма тяло, няма плът за разпад 
и материята сред цветята не гние...

Няма нужда да лъжеш! 
И двамата знаем: направи го сам!
Премести гроба си в мене, нарочно,
нямаш никаква милост, 
не съм очаквал да си така жесток, 
оказа се звярът на зверовете 
щом ми отне присъствието си,
щом постъпи така със сина си – 
превърна го в гробище и тихичко 
легна в пръстта, без да пророниш и дума...

Мъртъв и вечно безсмъртен остана – 
да зееш във мене, подобно на рана 
и не ти позволявам да заздравееш – 
отварям те отново и отново, 
за да не забравя завинаги кой съм.
Твоят син. Синът на доброто чудовище, 
което не разбра какво направи
със своето сетно издишване...

Аз ще ти кажа, 
преди да забия ножа си в кожата на стиха.
Аз ще ти кажа, 
преди да изгубя дъха си по невидима липса. 
Аз ще ти кажа, 
и болката рязко ще спре да ме разрушава.
Аз ще ти кажа.

Ти умря. 
Това ни уби. 
И паднахме заедно там – 
на небето.

Трета награда: 
Росен Карамфилов, гр. София