XIX Международен конкурс за шлагерна песен “Пей сърце”- Кюстендил, 29 - 30 август 2026 - Н А Г Р А Д Е Н И

Болиш ме, татко...
Болиш и трошиш непрестанно 
ребрата от които съм направен
болиш ме денем без остатък 
нощем не ми даваш мира 
гробът ти вече не е там където беше 
отдавна не се намира под земята
ковчегът – празен, удря на кухо
в него вече няма тяло, няма плът за разпад 
и материята сред цветята не гние...

Няма нужда да лъжеш! 
И двамата знаем: направи го сам!
Премести гроба си в мене, нарочно,
нямаш никаква милост, 
не съм очаквал да си така жесток, 
оказа се звярът на зверовете 
щом ми отне присъствието си,
щом постъпи така със сина си – 
превърна го в гробище и тихичко 
легна в пръстта, без да пророниш и дума...

Мъртъв и вечно безсмъртен остана – 
да зееш във мене, подобно на рана 
и не ти позволявам да заздравееш – 
отварям те отново и отново, 
за да не забравя завинаги кой съм.
Твоят син. Синът на доброто чудовище, 
което не разбра какво направи
със своето сетно издишване...

Аз ще ти кажа, 
преди да забия ножа си в кожата на стиха.
Аз ще ти кажа, 
преди да изгубя дъха си по невидима липса. 
Аз ще ти кажа, 
и болката рязко ще спре да ме разрушава.
Аз ще ти кажа.

Ти умря. 
Това ни уби. 
И паднахме заедно там – 
на небето.

Трета награда: 
Росен Карамфилов, гр. София