Home News 90 години от рождението на проф. Петър Льондев
90 години от рождението на проф. Петър Льондев
Monday, 13 July 2026 11:05
There are no translations available.

Роден на 12 юли през 1936 г. в гр. Харманли.
Дългогодишен преподавател в Софийския университет, Шуменския университет, Великотърновския университет, Благоевградския университет и Пловдивския университет. Проф. Льондев е гост-преподавател в множество университети по целия свят.
Членува от 1964 г. в Съюза на българските композитори като музиколог и композитор. Член е на Управителния съвет и председател на Съюза в периода 2011 – 2014 г.
Петър Льондев е автор на над 700 детски и хорови произведения за деца. Издадени са песенните сборници „Избрани песни“, „Къщичка за песни“ и „Вълшебният килим“. Негови песни са издадени в грамофонни плочи и аудиокасети. Съвместно с К. Стефанов има издаден компактдиск. Други компактдискове с негови песни са издавани през годините у нас и в различни държави.
Проф. Петър Льондев пише песни за женски народен хор. Те са част от репертоара на „Мистерията на българските гласове“. През 1975 г. написва една от най-изпълняваните си хорови песни, „Ерген деда“. Песента му „Кавал свири“ през 1979 г. получава наградата „Грами“. Негови песни влизат в компактдисковете на швейцарския продуцент Марсел Селие и стават световно популярни през годините; изпълнители като Чък Кърия, сакс квартет „Аполо” и над 80 хорови състави от цял свят включват негови песни в репертоара си. Композира песни и за мъжки хор.
Проф. Петър Льондев  трайно свързва съдбата си с град Кюстендил. През годините е превеждал различни курсове, майсторски класове и беседи с преподаватели по музика. Дългогодишен председател на журито на Международния фолклорен конкурс „Пауталия“ и Международния конкурс за класическа китара – Кюстендил.
Умира през 2018 г. 

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ
There are no translations available.

Болиш ме, татко...
Болиш и трошиш непрестанно 
ребрата от които съм направен
болиш ме денем без остатък 
нощем не ми даваш мира 
гробът ти вече не е там където беше 
отдавна не се намира под земята
ковчегът – празен, удря на кухо
в него вече няма тяло, няма плът за разпад 
и материята сред цветята не гние...

Няма нужда да лъжеш! 
И двамата знаем: направи го сам!
Премести гроба си в мене, нарочно,
нямаш никаква милост, 
не съм очаквал да си така жесток, 
оказа се звярът на зверовете 
щом ми отне присъствието си,
щом постъпи така със сина си – 
превърна го в гробище и тихичко 
легна в пръстта, без да пророниш и дума...

Мъртъв и вечно безсмъртен остана – 
да зееш във мене, подобно на рана 
и не ти позволявам да заздравееш – 
отварям те отново и отново, 
за да не забравя завинаги кой съм.
Твоят син. Синът на доброто чудовище, 
което не разбра какво направи
със своето сетно издишване...

Аз ще ти кажа, 
преди да забия ножа си в кожата на стиха.
Аз ще ти кажа, 
преди да изгубя дъха си по невидима липса. 
Аз ще ти кажа, 
и болката рязко ще спре да ме разрушава.
Аз ще ти кажа.

Ти умря. 
Това ни уби. 
И паднахме заедно там – 
на небето.

Трета награда: 
Росен Карамфилов, гр. София