Алфа вълчица бях. Тичах пред другите. Вречена. Вярна до смърт на съпруга си. Водехме с него стремителна глутница. Горската бездна бе нашата улица. С древни инстинкти живота пресичахме. С моя любим, в поход величествен. Но го убиха. Одраха му кожата – хора със хладни сърца от ножо́ве. Влачех се. Виех. Безсилна. Потресена. С врящи в утробата вълчи предвестници. Тайно родих ги. Скрита в леговище. Майчинство мое – път сред кръстовище! Бързо укрепнаха рожбите. Крехките. Вълци ни хранеха с хапки утеха. Вдигнах се. Горда. Сред пусто безбрачие. Върховѐ стигнах. Аз, единачката! Гледах оттам как се движат човеците – в яростно, грохотно, кърваво сечище, в пламъци, алчност, насилия, взривове… Не! Аз избрах самота съпротивна, без свят затиснал в умиращо сгърчване, вълци човечни и хора овълчени.
Първа награда: Стефания Цанкова, гр. Велико Търново
|
|
|