Home News НАГРАДЕНИ БЯХА ЛАУРЕАТИТЕ НА НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС „БИНЬО ИВАНОВ“ 2026
НАГРАДЕНИ БЯХА ЛАУРЕАТИТЕ НА НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС „БИНЬО ИВАНОВ“ 2026
Monday, 08 June 2026 09:11
There are no translations available.

На 5 юни 2026 г. в Синята зала на читалище „Братство 1869“ гр. Кюстендил се проведе Официалната церемония по награждаване на отличените автори в двадесетото юбилейно издание на Националния литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“ - Кюстендил. 
Отличените автори получиха диплом, плакет, парични и предметни награди. 
Официални гости на събитието бяха г-жа Диана Иванова – зам. Областен управител на област Кюстендил,      г-н Димитър Велинов – Председател на Общински съвет – Кюстендил, семейството на поета Биньо Иванов и др. 
Музикален поздрав към гостите отправиха възпитаници на класовете по цигулка и кларинет към читалище „Братство 1869“ с преподаватели Роза Мирчева и Костадин Нейков, акомпанимент на пиано Красимира Матуска. 
В програмата се включиха и гости от Северна Македония - поетеси от Литературен клуб „Калин“ при Център за култура - Крива Паланка.
Преди официалното награждаване от 17:30 ч. бе открита изложба на Националния литературен музей, посветена на  „155 г. от отпечатването на Славейковата библия“. Изложбата ще бъде на разположение на гражданите и гостите на гр. Кюстендил до края на месец юни.

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ
There are no translations available.

Болиш ме, татко...
Болиш и трошиш непрестанно 
ребрата от които съм направен
болиш ме денем без остатък 
нощем не ми даваш мира 
гробът ти вече не е там където беше 
отдавна не се намира под земята
ковчегът – празен, удря на кухо
в него вече няма тяло, няма плът за разпад 
и материята сред цветята не гние...

Няма нужда да лъжеш! 
И двамата знаем: направи го сам!
Премести гроба си в мене, нарочно,
нямаш никаква милост, 
не съм очаквал да си така жесток, 
оказа се звярът на зверовете 
щом ми отне присъствието си,
щом постъпи така със сина си – 
превърна го в гробище и тихичко 
легна в пръстта, без да пророниш и дума...

Мъртъв и вечно безсмъртен остана – 
да зееш във мене, подобно на рана 
и не ти позволявам да заздравееш – 
отварям те отново и отново, 
за да не забравя завинаги кой съм.
Твоят син. Синът на доброто чудовище, 
което не разбра какво направи
със своето сетно издишване...

Аз ще ти кажа, 
преди да забия ножа си в кожата на стиха.
Аз ще ти кажа, 
преди да изгубя дъха си по невидима липса. 
Аз ще ти кажа, 
и болката рязко ще спре да ме разрушава.
Аз ще ти кажа.

Ти умря. 
Това ни уби. 
И паднахме заедно там – 
на небето.

Трета награда: 
Росен Карамфилов, гр. София