Home News Концерт „Вълшебният Моцарт“
Концерт „Вълшебният Моцарт“
Friday, 29 May 2026 08:30
There are no translations available.

На 4 юни 2026 г. от 18:00 часа в Синята зала на читалище „Братство 1869“,  ще се проведе класически концерт „Вълшебният Моцарт“. В програмата ще чуем прочути сонати за пиано и цигулка в изпълнение на цигуларя Божидар Братоев и пианистката Валентина Гюлева.

Божидар Братоев е обиколил света като солист на симфонични оркестри, с многобройни рецитали и като солист на камерни формации. Концертите му са включвали престижни сцени в Париж, Ню Йорк, Вашингтон, Монреал, Рио де Жанейро, Сан Пауло, Хелзинки, Дюселдорф, Мюнхен, Тунис, Атина, Истанбул, Анкара, Тел-Авив и други. Два пъти е свирил за ООН – привилегия, традиционно резервирана за американски състави, и е участвал в сезона на Националната библиотека във Вашингтон.
Валентина Гюлева концертира като солист и камерен музикант с произведения от различни стилове и исторически епохи. Тя реализира световни премиери на пиеси от български композитори и български премиери на творби от европейски автори. Участва във фестивали като Софийски музикални седмици, Нова българска музика, Пловдивски камерен фестивал и други. Като преподавател по пиано и история на клавирното изкуство тя споделя своя богат опит и умения със студентите в АМТИИ – Пловдив.
Концертът „Вълшебният Моцарт“ ще предложи едно незабравимо музикално изживяване за ценителите на класическата музика. Входът е свободен.


 

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

ххх
There are no translations available.

За века ми е думата…
От гледна точка на историята
/ако тя има една такава/,
той е още дете, сучещо от вселената.
Обеща ни края на света
и отново войни, епидемии, омраза…
Земята вече едва ни издържа
като необезпаразитено животно,
което отръсква козина,
и си ближе паразитите.
Сезоните, които бяха самотни цветя,
вече танцуват по двойки
и любовта им не ражда, а убива.
Времето гълта сълзите си навътре
и с тях засмуква морета
и самотни кораби с разкъсани платна.
Стигнахме до горе – сами и обречени-
видяхме, че бог го няма там
и пътят надолу, към нас самите, 
към разбитите ни сърца ни плаши, 
защото в нас е тъмно и непознато.
Бъбрим за човечност- лицето на една и съща ярост.
Кълнем се в родината – а родината
е спомени от робство и хайдушко самохвалство.
За века ми е думата…
Той дойде и изпълнява обещаното,
а ние разбираме полека,
че  още не сме пораснали,
за да му се опълчим.
Минаваме през него бавно и протяжно
като някой, който отдалече идва
и вече няма надежда, 
че ще пристигне на точното място.

Цонка Людмилова Христова
гр. Дряново