Home News ПЕЙ СЪРЦE 2026
ПЕЙ СЪРЦE 2026
Wednesday, 27 May 2026 16:06
There are no translations available.

Читалище „Братство 1869“ гр. Кюстендил обявява регламента на XIX Международен конкурс за шлагерна песен “Пей сърце”-  Кюстендил, 2026, който ще се проведе на 29 и 30 август под патронажа на кмета на Община Кюстендил – инж. Огнян Атанасов.
Целта на конкурса е съхраняване и популяризиране на шлагерната песен, възраждането й за нов живот и създаване на приемственост между поколенията изпълнители.
Конкурсът се провежда в два раздела – Шлагерни песни и Стари градски песни, като във всяка от тях има категории Индивидуални изпълнители – пеене и инструменталисти, формации и авторска песен.

Конкурсът е включен в Програмата за закрила на деца с изявени дарби на Министерство на културата. Индивидуалните изпълнители по поп пеене от втора и трета възрастови групи, класирани на първо, второ и трето място получават право да кандидатстват за еднократно финансово подпомагане за участие в майсторски клас или курс и за стипендии при условията и по реда на Наредбата за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби.

Краен срок за записване: 21 август 2026 г. 
Регламент и заявка за участие ТУК



 
 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

И ЕДИН ДЕН…
There are no translations available.

Заприличах на стара върба със приведени плачещи клони.
Със превита снага като нея, мен отдавна студът ме догони.
Със подобна житейска съдба и с листенца от радост и рани,
аз със спомени само живея и с изрезки от случки събрани.

От ръцете ми, пълни с любов, пълни с пролети, с дъх на пшеници,
колко птички кълвяха утеха и проглеждаха с ярки зеници.
И в сърцата им пърхаше зов и в крилата им бързаше вятър,
да летят и да стигнат далеко над  плътта и духа на тревата.

Мойте длани, с живителен сок, пълни с ласки и вяра догоре,
ги крепяха със много любов и не знаеха пек и умора.
Но един ден над склона висок, над ръждивите бащини двори,
всички весело в куп отлетяха и се пръснаха в разни  простори.

Аз останах да гледам встрани, бях от радост и мъка сломена,
ровех с поглед небесния свод, ровех в пъпната нишка на гена,
ала ятото в други страни, като прелетни птици наесен,
свои рожби със обич роди, свои корени с чужди омеси.

Ние, с крехката стара върба, с майчини чувства прекрасни,
ще им пращаме дъх на цветя – от гнездата останали празни!
Нека имат щастлива съдба и кръвта им да търси, да вика!
И един ден на своя земя да плодят и с любов чуруликат!

Мария Маринова
гр. Сандански