Home News ЗАВЪРШИ МЕЖДУНАРОДНИЯТ КОНКУРС ЗА КЛАСИЧЕСКА КИТАРА – КЮСТЕНДИЛ 2026
ЗАВЪРШИ МЕЖДУНАРОДНИЯТ КОНКУРС ЗА КЛАСИЧЕСКА КИТАРА – КЮСТЕНДИЛ 2026
Saturday, 04 April 2026 18:25
There are no translations available.

От 31 март до 4 април 2026 г. в читалище „Братство 1869“ се проведе двадесет и деветото издание на Международния конкурс за класическа китара – Кюстендил.
Конкурсът се организира от Община Кюстендил и читалище „Братство 1869“ със съдействието на читалище „Пробуда 1961“.
Голямата награда на конкурса – Националната награда „Петко Генков“, тази година бе присъдена на Александър Иванов от гр. Пловдив. Наградата е на стойност 500 евро и се връчва от семейството на китариста Петко Генков в негова памет. Освен нея лауреатът получи и китара от фирма „Кремона“, както и статуетка „Любен Хараламбиев“.

Специалната награда в памет на Валентин Вълчев, връчена от неговата съпруга д-р Милена Вълчева, бе присъдена на Огнян Огнянов от гр. Бургас.
Победителите в отделните възрастови групи и категории получиха парични и предметни награди, предоставени от читалище „Братство 1869“, Община Кюстендил, Областна администрация – Кюстендил, Съюза на народните читалища, Платформа „Агора“, Фондация „Дарби“, фирма „Басвулк“, фирма „Саварец“ и много др.
Участниците бяха оценявани от международно жури, съставено от едни от най-изтъкнатите специалисти в областта на китарното изкуство от България, Сърбия, Украйна, Северна Македония, Косово, Канада, Австрия, Бахрейн, Виетнам, Босна и Херцеговина и др.
Крайното класиране можете да видите ТУК!

 

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Тихо
There are no translations available.

(четейки Лилиев)

И отминават стъпките
далеч –
където пак е тихо.

По улиците, под дъжда –
сумрак 
и няма никой.

Над мен –
пречупени зведи,
до сянката ми – тихо.

И Витоша –
шепти, трепти,
забравена – и никой.

Завърнах се 
в дома си пак,
нечакан – толкова тихо.

И лампата,
и дървен праг –
и в стаята ми – никой.

А в тъмното
портрет един,
живот отминал, тихо.

Една небесна тишина
и няма –
няма никой.

Бездомен път.
Безкраен край.
Далечното и тихо...

Посягам,
снимката пред мен,
и споменът и никой.

Ръцете само –
две пера...
към светлото политат.

И в тиха, тиха 
тишина,
душата пак отлита.

Втора награда:
Васил Славов