Home News ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

Current

There are no translations available.

XIX Международен конкурс за шлагерна песен “Пей сърце”- Кюстендил, 29 - 30 август 2026 - Н А Г Р А Д Е Н И

 



ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС
Friday, 31 October 2025 12:18
There are no translations available.

Уважаеми учители,
Уважаеми книжовници и просветители,
Уважаеми читалищни дейци и скъпи съграждани,

За мен е удоволствие да Ви поздравя по повод 1-ви ноември - Деня на народните будители!
На този ден се прекланяме пред паметта на великите личности, които с делото си са изградили нашата българска духовност. Това е ден, който е не само повод да си спомним за миналото, но и да погледнем към настоящето и да отбележим всички онези, които днес продължават делото на просвещението.
Всички Вие – учители, просветители, книжовници и читалищни дейци, сте будители на народния дух. Чрез слово и дело Вие пазите българщината.
Отправям своите най-сърдечни поздравления и уважение към всички, които с вяра и сърце работят, за да не загасват българското слово и дух. Към всички, които работят за развитието на образованието и културата. Вашата мисия е да запазите пламъка на знанието и да предадете ценностите на българщината на младите поколения. 
Пожелавам Ви здраве, творчески успехи и нестихващ ентусиазъм в благородната Ви мисия.

Честит празник!

Иван Андонов, 
Председател на Комисията по образование, култура и духовно развитие при Общински съвет – Кюстендил
Председател на читалище „Братство 1869“

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ
There are no translations available.

Болиш ме, татко...
Болиш и трошиш непрестанно 
ребрата от които съм направен
болиш ме денем без остатък 
нощем не ми даваш мира 
гробът ти вече не е там където беше 
отдавна не се намира под земята
ковчегът – празен, удря на кухо
в него вече няма тяло, няма плът за разпад 
и материята сред цветята не гние...

Няма нужда да лъжеш! 
И двамата знаем: направи го сам!
Премести гроба си в мене, нарочно,
нямаш никаква милост, 
не съм очаквал да си така жесток, 
оказа се звярът на зверовете 
щом ми отне присъствието си,
щом постъпи така със сина си – 
превърна го в гробище и тихичко 
легна в пръстта, без да пророниш и дума...

Мъртъв и вечно безсмъртен остана – 
да зееш във мене, подобно на рана 
и не ти позволявам да заздравееш – 
отварям те отново и отново, 
за да не забравя завинаги кой съм.
Твоят син. Синът на доброто чудовище, 
което не разбра какво направи
със своето сетно издишване...

Аз ще ти кажа, 
преди да забия ножа си в кожата на стиха.
Аз ще ти кажа, 
преди да изгубя дъха си по невидима липса. 
Аз ще ти кажа, 
и болката рязко ще спре да ме разрушава.
Аз ще ти кажа.

Ти умря. 
Това ни уби. 
И паднахме заедно там – 
на небето.

Трета награда: 
Росен Карамфилов, гр. София