Home News ХОР „М. БУКУРЕЩЛИЕВ“ И „ЛУДИ-МЛАДИ“ ОТ ПЛЕВЕН ГРАБНАХА ГОЛЕМИТЕ НАГРАДИ ОТ „ПАУТАЛИЯ” 2025!
ХОР „М. БУКУРЕЩЛИЕВ“ И „ЛУДИ-МЛАДИ“ ОТ ПЛЕВЕН ГРАБНАХА ГОЛЕМИТЕ НАГРАДИ ОТ „ПАУТАЛИЯ” 2025!
Monday, 07 July 2025 15:36
There are no translations available.

Музикалният форум се проведе в периода 4-6 юли 2025 г.  Организатори на събитието са Община Кюстендил, читалище „Братство 1869” и читалище „Пробуда 1961” и се проведе под патронажа на кмета на Община Кюстендил – инж. Огнян Атанасов.
Тази година в конкурса взеха участие над 3000 участници от цялата страна и чужбина.

В журито бяха едни от най-утвърдените имена в областта на народната музика: доц. д-р Валери Димчев, проф. Добромир Митев, доц. д-р Маргарита Кръстева-Стойчевска, д-р Ралица Базайтова, Илиян Михов, Стойка Германова, Нелка Петкова, Цветелина Вельовска и др.
Голямата награда в областта на българските народни танци бе присъдена на Фолклорен състав “Луди-Млади“ към Сдружение “Фолклорен състав Луди-Млади” гр. Плевен.
Голямата награда за хорове отива при ФФ „Михаил Букурещлиев“ от НЧ „Славянска беседа - 1880“ гр. София.
Специални награди получиха Орлин Делибалтов – гр. Бобов дол, Школа по народно пеене “Весела Порчева” гр. Перник,  Академия Евроарт, гр. Щип, Северна Македония, мъжките групи от с. Саморано и „Орлови скали“ от с. Бели Искър и др.
Списъкът с наградените можете да видите ТУК!

 

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ
There are no translations available.

Болиш ме, татко...
Болиш и трошиш непрестанно 
ребрата от които съм направен
болиш ме денем без остатък 
нощем не ми даваш мира 
гробът ти вече не е там където беше 
отдавна не се намира под земята
ковчегът – празен, удря на кухо
в него вече няма тяло, няма плът за разпад 
и материята сред цветята не гние...

Няма нужда да лъжеш! 
И двамата знаем: направи го сам!
Премести гроба си в мене, нарочно,
нямаш никаква милост, 
не съм очаквал да си така жесток, 
оказа се звярът на зверовете 
щом ми отне присъствието си,
щом постъпи така със сина си – 
превърна го в гробище и тихичко 
легна в пръстта, без да пророниш и дума...

Мъртъв и вечно безсмъртен остана – 
да зееш във мене, подобно на рана 
и не ти позволявам да заздравееш – 
отварям те отново и отново, 
за да не забравя завинаги кой съм.
Твоят син. Синът на доброто чудовище, 
което не разбра какво направи
със своето сетно издишване...

Аз ще ти кажа, 
преди да забия ножа си в кожата на стиха.
Аз ще ти кажа, 
преди да изгубя дъха си по невидима липса. 
Аз ще ти кажа, 
и болката рязко ще спре да ме разрушава.
Аз ще ти кажа.

Ти умря. 
Това ни уби. 
И паднахме заедно там – 
на небето.

Трета награда: 
Росен Карамфилов, гр. София