Home News Национален литературен конкурс „Биньо Иванов“ 2025
Национален литературен конкурс „Биньо Иванов“ 2025
Thursday, 05 June 2025 09:31
There are no translations available.

На 06.06.2025 г. в читалище „Братство 1869“ Кюстендил ще се състои официалната церемония по награждаване на отличените автори в XIX Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“. В тазгодишното издание участие взеха 223 поети с над 660 стихотворения. Жури в състав Атанас Капралов – директор на Национален литературен музей – София, Димитър Христов – писател, поет и драматург, и Димитър Бинев – поет и син на Биньо Иванов присъди Първа, Втора и Трета награда на Ваня Велева - гр. Ямбол, Васил Славов - гр. София, Динко Динков - гр. Бургас. Освен тях отличени със специални награди са и 7 автори от Сандански, Благоевград, Дряново, Айтос и София. 
От 17:00 ч. ще бъде открита изложба на Националния литературен музей, посветена на 175 г. от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Официалното награждаване ще се проведе от 18:00 ч. в Синята зала на читалището. 
Националният конкурс се организира от читалище „Братство 1869” и Община Кюстендил и се провежда под патронажа на кмета на Общината инж. Огнян Атанасов. Целта на конкурса е да продължи ярката литературна традиция на гр. Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с този град.

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Насрещен вятър
There are no translations available.

Едно море тревожно е натегнало  
и да връхлита всичко – отначало – 
сбогувам се до топлата човечност,
до детски снегове и смях, прощавай…

Да вдигна котва за раздяла, нищо че
насреща иде вероломен вятър – 
моряците, през мелниците минали 
на изпитанията, стават капитани.
Докато унизени, те презират 
остатъка от чуждото преяждане,
да мия с тях нозете на иконите
и както гледат в мен – да ме смаляват.

Едно море в небето е натегнало
да плисне отведнъж и – отначало –  
помилуй ме със рани да умирам
и да обикна всички, както някога.
Помилуй ме в Обзор като привързан
за мачтата на Ингилиз поляна
да пея и да плача до разсъмване
със майките от Беломорска Тракия.
Да не забравям никога, за нищо на
света, което след смъртта остава – 
помилуй ме на някой да приличам
от падналите в плен на свободата.

Захвърлен във утробата на кита,
с чирпанските ками да ме прекръсти
на Горно Белево и Даскалови кърът
и като Йон, от гроба непокътнат,
в гемиите да впрегна вихрогони
през пурпурните облаци в прибоите
към Лаксата, към Шабловия кой… за Бога,
къде ли свършват хорските неволи?

Навярно – след вълнения пияни –
душите на рибарите се връщат
и скръбните им гласове огласят 
потъналите в пясъците къщи.
Изплували като от сън тегоби,
но аз не мога нищо да добавя – 
мълчание, мълчание, че даже и
безбрежна тъмнина оттук нататък…

Бих искал със един замах да паднат
мислите ми, врани ненадейни –
родените след мен, че се надсмиват
над моите опечалени вери…

Дали море отвътре е натегнало,
или потоп връхлита – отначало – 
помилуй от човечност да умирам
и да обичам всички, както някога.

Трета награда: 
Динко Маринов Динков
гр. Бургас