Начало Новини УЧРЕДЯВАТ НАЦИОНАЛНА НАГРАДА "ПЕТКО ГЕНКОВ"

Актуално


Читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил обявява регламента за Двадесет и осмото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 10 до 12 април 2025 г. в гр. Кюстендил.
Подробности - регламент и заявка за участие: ТУК!

 

Деветнадесети национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” - Кюстендил, 2025

УЧРЕДЯВАТ НАЦИОНАЛНА НАГРАДА "ПЕТКО ГЕНКОВ"
Понеделник, 10 Март 2025 09:49

Семейството на известния български китарист Петко Генков, заедно с ръководството на читалище „Братство 1869“ гр. Кюстендил и Международният конкурс за класическа китара – Кюстендил учредяват в негова памет Национална награда за китарно изкуство „ПЕТКО ГЕНКОВ“ - грамота и парична сума в размер на 1000 лв. Тя ще се връчва ежегодно на носителя на Голямата награда на конкурса. През следващите месеци организационният комитет ще внесе в Министерство на Културата предложение наградата да бъде включена в регистъра на Националните награди за изкуство.
Петко Генков е роден на 10.04.1958 г. в гр. Пловдив. В активната си музикална кариера, с много труд успява да се изгради като качествен изпълнител от световна величина с проведени множество концерти в Белгия, Германия, Дания, Англия, Франция, Испания, Турция, Австрия и др. През 1994 г. Петко Генков основава Фондация „Класическа китара” в гр. Пловдив, с която в следващите години организира Международен фестивал и конкурс на класическата китара с огромно международно участие. Негови ученици са изявени китаристи в България и чужбина. Дискографията му включва, както солови албуми, така и дуо изпълнения и произведения съвместно със Софийската филхармония с диригент Вили Казасян и др.
Петко Генков бе приятел и дългогодишен член на журито на Международния конкурс за класическа китара в Кюстендил. Човек с огромно сърце и душа, който остави светла диря в историята на китарното изкуство в България.

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Шев и кройка

Има дни – като дълги карфици, когато се молиш
тази пагубно груба тропоска да бъде лош сън
и в деня, който следва да можеш сърце да оголиш,
както блага пчела – за цвета на разцъфнал салкъм.

Има дни тесногръди – свидливи и слепи илици,
през които не можеш и копче за сън да провреш.
И в такива моменти мечтаеш поля с ечемици –
да нахранят очите ти, точно преди да умреш.

Има дни, пребледнели от страх, през които се раждаш
като дребни изрезки от плат във ръце на чирак,
който още не може прилично да шие и снажда,
но те скърпва – лъч сукно с ръба на дебел полумрак.

И тогава обличаш най-смело ушитата дреха –
от глада на пчелата, стопил се в акациев мед,
и цвета на нивята, подпалили синята рехавост
на небето ти. Виждаш отново. Кроиш. Занапред.


Трета награда
Ирина Радионова
гр. Разград