Home News 125 години от рождението на Веса Паспалеева
125 години от рождението на Веса Паспалеева
Monday, 03 March 2025 11:04
There are no translations available.

На 3 март читалище „Братство 1869“ Кюстендил отбеляза 125 години от рождението на голямата българска поетеса Веса Паспалеева.
Тя е родена на днешния ден през 1900 г. в Кюстендил. Баща ѝ е видният обществен деец и историограф на Кюстендил, адвокатът Владимир Алексов Караманов, майка ѝ Пенка Караманова е от Котел и също е общественичка. Веселина Владимирова Караманова или Веса Паспалеева, както я помнят няколко поколения българчета е първото от петте деца в семейството. След завършването на Девическата гимназия в Кюстендил записва славянска филология в Софийския университет, но не успява да завърши поради тежкото материално положение на семейството си. Учителка в реалната гимназия в Петрич. Сътрудничи на десетки издания.
Основно детска писателка. Разработва и теоретични въпроси за литературата за деца. За попрището на детската литература я насърчава Антон Страшимиров. За първи път името ѝ се появява в списание „Детска радост“, редактирано от Ран Босилек. Няколко години по-късно е отпечатана и първата ѝ самостоятелна книга „Великденче“ (1929).
Още с първата си книга Веса Паспалеева бележи темите от детския живот, които ще разгръща и в по-нататъшното си творчество: детската игра и въображението, желанието на детето да порасне. Отношението дете – кукла е отразено с много проникновение и психологизъм като репетиция на детето за неговата социализация и подражание на отношенията между възрастните.
Веса Паспалеева е носител на множество национални и международни награди, сред които литературна награда Ханс Кристиан Андерсен (1980).
В края на живота си Веса Паспалеева написва едни от най-хубавите си стихотворения за родния си град Кюстендил. Поетесата умира в гр. София през 1980 г.
От 15 години в читалище „Братство 1869“ работи Дамско поетично ателие „Веса Паспалеева“.

 
Banner

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Бяла вишна
There are no translations available.

На камбаните злите езици разнасят мълвата 
и се пръскат осколки с тъга по площадите пусти.
Ветровете прегризват юлари и сабите вадят
и разсичат небето, забулено с къдрави фусти.

И се спуска априлският сняг по цъфтящите вишни.
И превзема лехите градински с прегръдка студена.
Черни облаци глозгат плътта на надежди предишни
и се смръзва кръвта насред пролет по тънките вени.

Аз не вярвам в каприза случаен, попарил сезона.
Над греховния свят се порутва задълго небето.
От очите на зимата злото със зло ли се гони,
както змийският възел разделя се само с мачете?

Боледува отдавна изконната наша човечност,
а войната напредва към нас в помътнялата киша.
И със всички почернени майки се моля сърдечно –
нека гълъби мирни прелитат над бялата вишна.

Първа награда:
Ваня Велева 
гр. Ямбол