Home News 125 години от рождението на Веса Паспалеева
125 години от рождението на Веса Паспалеева
Monday, 03 March 2025 11:04
There are no translations available.

На 3 март читалище „Братство 1869“ Кюстендил отбеляза 125 години от рождението на голямата българска поетеса Веса Паспалеева.
Тя е родена на днешния ден през 1900 г. в Кюстендил. Баща ѝ е видният обществен деец и историограф на Кюстендил, адвокатът Владимир Алексов Караманов, майка ѝ Пенка Караманова е от Котел и също е общественичка. Веселина Владимирова Караманова или Веса Паспалеева, както я помнят няколко поколения българчета е първото от петте деца в семейството. След завършването на Девическата гимназия в Кюстендил записва славянска филология в Софийския университет, но не успява да завърши поради тежкото материално положение на семейството си. Учителка в реалната гимназия в Петрич. Сътрудничи на десетки издания.
Основно детска писателка. Разработва и теоретични въпроси за литературата за деца. За попрището на детската литература я насърчава Антон Страшимиров. За първи път името ѝ се появява в списание „Детска радост“, редактирано от Ран Босилек. Няколко години по-късно е отпечатана и първата ѝ самостоятелна книга „Великденче“ (1929).
Още с първата си книга Веса Паспалеева бележи темите от детския живот, които ще разгръща и в по-нататъшното си творчество: детската игра и въображението, желанието на детето да порасне. Отношението дете – кукла е отразено с много проникновение и психологизъм като репетиция на детето за неговата социализация и подражание на отношенията между възрастните.
Веса Паспалеева е носител на множество национални и международни награди, сред които литературна награда Ханс Кристиан Андерсен (1980).
В края на живота си Веса Паспалеева написва едни от най-хубавите си стихотворения за родния си град Кюстендил. Поетесата умира в гр. София през 1980 г.
От 15 години в читалище „Братство 1869“ работи Дамско поетично ателие „Веса Паспалеева“.

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Алъш-вериш по български
There are no translations available.

Честта е болна, съвестта пияна
а ореолите – алъш-вериш.

„Българско стихотворение“ – Ивайло Балабанов


- Можеш да си купиш ореол,
ще се спазарим, алъш-веришът
да върви! - Душевен зъбобол
причиняваш ми и трудно дишам...

Смешните ти думи проверих
в речника. Засрамени са вече.
Ореолът – купен?! Ти роиш
самовлюбен страшен грях, човече!

Знаеш кой е истинският луд –
приказката чувал си стократно.
Да изместиш с безпардонен шут
всеки, даже ако той е брат ти –

за нормално ли прие това,
само да върви алъш-веришът?
Парят вулканичните слова,
моливът е в колапс и не пише.

Черен гняв по листа бял тече,
разум търси вярната посока.
„Е, какво пък толкоз! – ще речеш.
- С ореол се стига до високото!“

Вратовръзка носиш, но в юлар
някой я превръща – начертано е.
Гониш само своя личен кяр
и готов на всичко си. Керванът

от години – не, от векове
си върви. Наоколо – пустиня...
Зъзнат във душата страхове,
тя е пак обречена робиня.

Много дълго „болна“ е честта,
крехката ни съвест е „пияна“.
Как ще издържим на тежестта,
живи сред лъжата да останем?

Специална награда
Мария Панайотова
гр. Ямбол