Начало Новини Представяне на сборник с разкази от Милена Крумова
Представяне на сборник с разкази от Милена Крумова
Вторник, 04 Март 2025 11:02

На 8 март 2025 /събота/ от 11:00 ч. в Синята зала на читалище „Братство 1869“ гр. Кюстендил ще бъде представен сборникът с разкази "Синхрон" от Милена Крумова.
Милена Крумова е родена в гр. Кюстендил. През 2018 г. е издаден първият ѝ роман „Тюркоаз“, който е номиниран за участие в конкурса за Съвременен любовен роман към Фондация „Буквите“. През следващата година са издадени романите „Рубин“ и „Ореол“ (награден в конкурса на Асоциация „Емпирей“ за роман на християнска тема). В края на 2024 г. с подкрепата на Министерство на културата е издаден сборникът ѝ с разкази „Синхрон“.
Авторката е лауреат на редица награди за разказ, както в страната, така и в Гърция и Израел. Нейни творби с християнска, социална, романтична тематика са публикувани в сборници и антологии в поредни години, издавани от различни институции. Член е на Конфедерацията на българските писатели.
Музикалния фон на събитието е поверен на възпитаниците от класа по пиано с преподавател Красимира Матуска.
 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Алъш-вериш по български

Честта е болна, съвестта пияна
а ореолите – алъш-вериш.

„Българско стихотворение“ – Ивайло Балабанов

- Можеш да си купиш ореол,
ще се спазарим, алъш-веришът
да върви! - Душевен зъбобол
причиняваш ми и трудно дишам...

Смешните ти думи проверих
в речника. Засрамени са вече.
Ореолът – купен?! Ти роиш
самовлюбен страшен грях, човече!

Знаеш кой е истинският луд –
приказката чувал си стократно.
Да изместиш с безпардонен шут
всеки, даже ако той е брат ти –

за нормално ли прие това,
само да върви алъш-веришът?
Парят вулканичните слова,
моливът е в колапс и не пише.

Черен гняв по листа бял тече,
разум търси вярната посока.
„Е, какво пък толкоз! – ще речеш.
- С ореол се стига до високото!“

Вратовръзка носиш, но в юлар
някой я превръща – начертано е.
Гониш само своя личен кяр
и готов на всичко си. Керванът

от години – не, от векове
си върви. Наоколо – пустиня...
Зъзнат във душата страхове,
тя е пак обречена робиня.

Много дълго „болна“ е честта,
крехката ни съвест е „пияна“.
Как ще издържим на тежестта,
живи сред лъжата да останем?

Специална награда
Мария Панайотова
гр. Ямбол