Начало Новини Международен хоров фестивал в читалище „Братство 1869“

Актуално


Читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил обявява регламента за Двадесет и осмото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 10 до 12 април 2025 г. в гр. Кюстендил.
Подробности - регламент и заявка за участие: ТУК!

 

Деветнадесети национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” - Кюстендил, 2025

Международен хоров фестивал в читалище „Братство 1869“
Вторник, 03 Декември 2024 14:17

На 5 декември 2024 г. читалище „Братство 1869“ Кюстендил ще отбележи Международния ден на доброволеца. В 11:00 ч. във фоайето на читалището ще бъде открита традиционната Фотоизложба, включваща снимки от доброволческите дейности, реализирани в читалището от доброволци от различни държави в рамките на Европейската доброволческа служба на Програма „Еразъм+".
Международният ден на доброволеца за първи път се чества през 1985 г. по инициатива на ООН. На този ден обществото отдава почит към хората, които с безвъзмезден труд помагат за подобряването на живота на уязвимите и нуждаещите се от помощ.
От 18:00 часа в Голямата зала на читалището ще стартира за пета поредна година Международния коледен хоров фестивал. Участие ще вземат Градски хор – Щип, Р. С. Македония, Туристически хор „Осоговско ехо”, Вокална формация „Неразделни”, Смесен хор „Братство”, Музикална компания „Пей сърце”, Вокално-инструментална група „Елеганс”, Квартет „Хармониум“ и др. Фестивалът е посветен на коледните и новогодишни празници.
Сред целите на фестивала са осъществяване на културен обмен, създаване на условия за установяване на контакти и сътрудничество между хорове от страната и чужбина и приобщаване към културните ценности на певческото изкуството, издирване и популяризиране на коледни и новогодишни песни от български и чужди композитори.

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Памет

Така свършва светът.
Не с гръм, а със скимтене.
Т. С. Елиът


Там, където някога бях,
никой не ме чака –
отдавна всички измряха        
(уморени,
изоставени,
полузабравени...)

Огледалото, в което се оглеждаше
татко докато сресваше косата си,
лежи
върху студения
под.
Само
ръчният му часовник
тиктака на скрина.  
Обърнат
с лицето надолу.
Удължени
рамки на портрети,
лишени от спомени,
се разтапят върху стената.

Така ли свършва светът,
питам –
не с гръм, а със скимтене.

Някой –
загърбил молитва и помен –
скверни надгробната ти плоча.
Методично, злопаметно.
Напразни усилия – искам да изкрещя –
ние
сами
разрушихме
всички гънки на времето.  
Остана ни само кухото
постоянство на
паметта.
Мъчителната ѝ
разяждаща устойчивост.

И тихият вой на душата...

Специална награда
Людмила Калоянова
гр. Созопол