Home News "Беше ми 100лично" с Капитана
"Беше ми 100лично" с Капитана
Monday, 04 November 2024 10:40
There are no translations available.

На 6 ноември 2024 г. от 19:00 ч. в читалище „Братство 1869“ гр. Кюстендил ще гостува за втори път тази година Димитър Иванов – Капитана.
Кой е Димитър Иванов - Капитана?
Според някои е един от най-успешните стендъп комици в България, според други - единственият вентролог у нас, според Бай Тъньо - не става за нищо, пълна издънка, хомеопат, а според медиите - ами... нямахме пари да платим на медиите.
"Беше ми 100лично" е първият му комедиен спешъл, с който през 2019-та направи своя дебют. Изтупан от нафталина, шпаклован, измазан, отремонтиран и тунингован в духа на модерното време "Беше ми 100лично" тръгва отново да разсмее ...ъ... или разплаче хората из цялата страна.
Бай Тъньо и Капитана се изправят пред нелеката задача, да разкажат без цензура, за пътя им от Димитровград до София, за студенстките им години, за първата целувка, първия апартамент, естествено първия кредит, първия ремонт, втория кредит, първото обзавеждане, третия кредит, първото дете и четвъртия кредит.
Този път ще бъдат само двамата като в доброто старо време - без досадни тинейджъри и диви животни, а като Бони и Клайд, като Батман и Робин, като Шерлок Холмс и Доктор Уотсън, като Дупе и Гащи.
Просто елате, няма да съжалявате... много!
Не се препоръчва за лица под 16 годишна възраст.
Билети можете да закупите ТУК!

 
Banner

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Алъш-вериш по български
There are no translations available.

Честта е болна, съвестта пияна
а ореолите – алъш-вериш.

„Българско стихотворение“ – Ивайло Балабанов


- Можеш да си купиш ореол,
ще се спазарим, алъш-веришът
да върви! - Душевен зъбобол
причиняваш ми и трудно дишам...

Смешните ти думи проверих
в речника. Засрамени са вече.
Ореолът – купен?! Ти роиш
самовлюбен страшен грях, човече!

Знаеш кой е истинският луд –
приказката чувал си стократно.
Да изместиш с безпардонен шут
всеки, даже ако той е брат ти –

за нормално ли прие това,
само да върви алъш-веришът?
Парят вулканичните слова,
моливът е в колапс и не пише.

Черен гняв по листа бял тече,
разум търси вярната посока.
„Е, какво пък толкоз! – ще речеш.
- С ореол се стига до високото!“

Вратовръзка носиш, но в юлар
някой я превръща – начертано е.
Гониш само своя личен кяр
и готов на всичко си. Керванът

от години – не, от векове
си върви. Наоколо – пустиня...
Зъзнат във душата страхове,
тя е пак обречена робиня.

Много дълго „болна“ е честта,
крехката ни съвест е „пияна“.
Как ще издържим на тежестта,
живи сред лъжата да останем?

Специална награда
Мария Панайотова
гр. Ямбол