|
МИНАВАТ ПОКРАЙ МЕНЕ УЧЕНИЦИ |
|
За вас навярно аз съм бронтозавър,
повлякъл тежко морни телеса...
Не си мечтая за венец от лавър,
мечтая си да бъда с вас, деца.
Че всяка вечна, уникална книга,
родена от човешкия талант,
живее и до бъдещето стига
когато я разлисти малчуган.
А тези днешни електронни джаджи
прогрес ли носят, или пък регрес?
Нас българската книга ни опази,
опази и България до днес.
Деца, учете чуждите езици,
но българския знайте най-добре.
Той пази думи святи и традиции
в житейското несигурно море.
Минавате край мене... Архаичен
е дядката, на двора седнал сам.
Повярвайте, деца, че ви обичам,
че мога нещо ценно да ви дам.
Николай Боянов Искренов
гр. София
|
|
|
