Home News Фотодокументална изложба за Никола Атанасов

Current

There are no translations available.

XIX Международен фолклорен конкурс “Пауталия” 4 – 6 юли 2025 г., гр. Кюстендил

РЕГЛАМЕНТ И ЗАЯВКА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фотодокументална изложба за Никола Атанасов
Friday, 25 October 2024 13:11
There are no translations available.

На 25.10.2024 г. в читалище „Братство 1869” Кюстендил бе открита фотодокументална изложба по повод 138-годишнината от рождението на композитора Никола Атанасов.
Никола Атанасов е роден в Кюстендил. Той е един от творците, положили основите на  българската професионална  музика и създател на Първата българска симфония.
След завършване на образованието си композиторът учителства в Стара Загора, Плевен и София. От 1923 г. е преподавател в Държавната музикална академия, от 1929 г. е професор по музикално-теоретични дисциплини, а в периода 1934-37 г. е ректор на Държавната музикална академия.
В творчеството на Никола Атанасов преобладава оркестровата музика. Автор е на: 3 симфонии, 2 увертюри и музикална картина „Дойчин войвода”; ¬за мандолинен оркестър – увертюра и различни авторски пиеси, сред които 5 китки от български народни песни, 3 сюити, 3 валса, Ръченица, Арабеска, Интермецо и др.; около 500 обработки и оркестрации на увертюри, химни, песни от чужди автори и др.; камерни творби, голям брой хорови и солови песни, военни маршове („Марш на 13-ти пехотен Рилски полк” „Вам”, „Очакван ден”) и др.
Проф. Никола Атанасов е удостоен със званието „Почетен гражданин на Кюстендил" през 1963 г.

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

ххх
There are no translations available.

За века ми е думата…
От гледна точка на историята
/ако тя има една такава/,
той е още дете, сучещо от вселената.
Обеща ни края на света
и отново войни, епидемии, омраза…
Земята вече едва ни издържа
като необезпаразитено животно,
което отръсква козина,
и си ближе паразитите.
Сезоните, които бяха самотни цветя,
вече танцуват по двойки
и любовта им не ражда, а убива.
Времето гълта сълзите си навътре
и с тях засмуква морета
и самотни кораби с разкъсани платна.
Стигнахме до горе – сами и обречени-
видяхме, че бог го няма там
и пътят надолу, към нас самите, 
към разбитите ни сърца ни плаши, 
защото в нас е тъмно и непознато.
Бъбрим за човечност- лицето на една и съща ярост.
Кълнем се в родината – а родината
е спомени от робство и хайдушко самохвалство.
За века ми е думата…
Той дойде и изпълнява обещаното,
а ние разбираме полека,
че  още не сме пораснали,
за да му се опълчим.
Минаваме през него бавно и протяжно
като някой, който отдалече идва
и вече няма надежда, 
че ще пристигне на точното място.

Цонка Людмилова Христова
гр. Дряново