Начало Новини „Докато смъртта ни раздели“ – театрална постановка
„Докато смъртта ни раздели“ – театрална постановка
Четвъртък, 17 Октомври 2024 12:57

На 30 октомври 2024 г. от 18:00 ч. в Голямата зала на читалище „Братство 1869“ гр. Кюстендил ще се състои постановката „Докато смъртта ни раздели“ с автор Роси Русева, режисьор Бойко Илиев. С участието на Нона Йотова, Роси Русева, Робин Кафалиев, Любомир Фърков и Жоро Стоев.
Забавна и малко абсурдна комедия.
Две бивши съпруги – Нона Йотова и Роси Русева оплакват съпруга си Робин Кафалиев, който е избягал с трета. Страдащи, ревниви и заядливи, с любимото му вино двете дами стават разговорливи, дори обичливи.  Весели, малко сълзливи и много закачливи.
Любомир Фърков е гробар – философ. Жоро Стоев и китарата му внасят мистика и романтика.
Неочакваният финал напоня с усмивка, че това е Животът.
Режисьорът Бойко Илиев провокира цяла палитра от чувства и ни убеждава, че винаги са заедно тъгата и радостта. Остава ни любовта.
Билети на касата на читалище „Братство 1869“.
 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

И ЕДИН ДЕН…

Заприличах на стара върба със приведени плачещи клони.
Със превита снага като нея, мен отдавна студът ме догони.
Със подобна житейска съдба и с листенца от радост и рани,
аз със спомени само живея и с изрезки от случки събрани.

От ръцете ми, пълни с любов, пълни с пролети, с дъх на пшеници,
колко птички кълвяха утеха и проглеждаха с ярки зеници.
И в сърцата им пърхаше зов и в крилата им бързаше вятър,
да летят и да стигнат далеко над  плътта и духа на тревата.

Мойте длани, с живителен сок, пълни с ласки и вяра догоре,
ги крепяха със много любов и не знаеха пек и умора.
Но един ден над склона висок, над ръждивите бащини двори,
всички весело в куп отлетяха и се пръснаха в разни  простори.

Аз останах да гледам встрани, бях от радост и мъка сломена,
ровех с поглед небесния свод, ровех в пъпната нишка на гена,
ала ятото в други страни, като прелетни птици наесен,
свои рожби със обич роди, свои корени с чужди омеси.

Ние, с крехката стара върба, с майчини чувства прекрасни,
ще им пращаме дъх на цветя – от гнездата останали празни!
Нека имат щастлива съдба и кръвта им да търси, да вика!
И един ден на своя земя да плодят и с любов чуруликат!

Мария Маринова
гр. Сандански