Home News ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

Current

There are no translations available.

XIX Международен фолклорен конкурс “Пауталия” 4 – 6 юли 2025 г., гр. Кюстендил

РЕГЛАМЕНТ И ЗАЯВКА

 

Деветнадесети национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” - Кюстендил, 2025

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС
Tuesday, 01 October 2024 10:16
There are no translations available.

Уважаеми колеги, музиканти, поети, скъпи съграждани,

Честит празник на музиката и поезията, на творците, без които животът ни би бил сив и безличен!
1 октомври е ден, в който се събират музите – защото се честват две изкуства, които често „живеят” заедно!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на всички, носещи магията на музиката и стиховете в сърцето си и създаващи красота и емоция от думи и ноти! С пожелание, никога да не секва творческото вдъхновение и ентусиазмът в душите Ви!

1 октомври е и Международен ден на възрастните хора.
На този ден всички ние изказваме почитта си към хората от третата възраст и техния принос към обществото.
Уважението към възрастния човек е мерило за културата и мъдростта на едно общество. Благодарим Ви за Вашата всеотдайност и грижа. Разчитаме на Вашия опит, натрупан през житейския Ви път, защото има на какво още да ни научите. Възхищаваме се от Вашия достоен живот, въпреки трудностите, от желанието да съхраните традициите и да възпитавате децата ни в истинските семейни ценности.
Пожелавам Ви много здраве, дълголетие и да продължавате да пазите бодрия си дух и занапред!

Иван Андонов     
председател на НЧ „Братство 1869“

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Алъш-вериш по български
There are no translations available.

Честта е болна, съвестта пияна
а ореолите – алъш-вериш.

„Българско стихотворение“ – Ивайло Балабанов


- Можеш да си купиш ореол,
ще се спазарим, алъш-веришът
да върви! - Душевен зъбобол
причиняваш ми и трудно дишам...

Смешните ти думи проверих
в речника. Засрамени са вече.
Ореолът – купен?! Ти роиш
самовлюбен страшен грях, човече!

Знаеш кой е истинският луд –
приказката чувал си стократно.
Да изместиш с безпардонен шут
всеки, даже ако той е брат ти –

за нормално ли прие това,
само да върви алъш-веришът?
Парят вулканичните слова,
моливът е в колапс и не пише.

Черен гняв по листа бял тече,
разум търси вярната посока.
„Е, какво пък толкоз! – ще речеш.
- С ореол се стига до високото!“

Вратовръзка носиш, но в юлар
някой я превръща – начертано е.
Гониш само своя личен кяр
и готов на всичко си. Керванът

от години – не, от векове
си върви. Наоколо – пустиня...
Зъзнат във душата страхове,
тя е пак обречена робиня.

Много дълго „болна“ е честта,
крехката ни съвест е „пияна“.
Как ще издържим на тежестта,
живи сред лъжата да останем?

Специална награда
Мария Панайотова
гр. Ямбол