Начало Новини Незабравими и забравени творци и шедьоври

Актуално

XIX Международен фолклорен конкурс “Пауталия” 4 – 6 юли 2025 г., гр. Кюстендил

РЕГЛАМЕНТ И ЗАЯВКА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Незабравими и забравени творци и шедьоври
Вторник, 17 Септември 2024 15:11

На 19.09. (четвъртък) в читалище „Братство 1869“ от 18:00 ч. ще се проведе Класически концерт „Незабравими и забравени творци и шедьоври“ с участието на Георги Спасов – флейта, Йосиф Радионов – цигулка, Евгени Николов – виола, и Иво Александров – виолончело.
Ще прозвучат творби от Жан-Мари Льоклер, Луиджи Бокерини, Лудвиг ван Бетовен, Георг Филип Телеман, Карл-Мария фон Вебер, Антонин Дворжак.
Събитието е последното от поредицата културни инициативи в рамките на Фестивала „Сцени на Струма“, провеждащ се в периода 7-19 септември 2024 г. на различни сцени по поречието на р. Струма в България и Гърция – Кюстендил, София, Аспровалта и Солун.
Организатори на музикалния форум са Музикална къща „Престо“, читалище „Братство 1869“ и Община Кюстендил. Тазгодишното издание се провежда под патронажа на Генералното консулство на Република България в Солун.
Фестивалът „Сцени на Струма“ обединява духовното и физическо усъвършенстване и помага да се докоснем и опознаем чуждите култури. Той включва разнообразни прояви, свързани с различни изкуства – музика, поезия, танци, театър, рисуване.

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

И ЕДИН ДЕН…

Заприличах на стара върба със приведени плачещи клони.
Със превита снага като нея, мен отдавна студът ме догони.
Със подобна житейска съдба и с листенца от радост и рани,
аз със спомени само живея и с изрезки от случки събрани.

От ръцете ми, пълни с любов, пълни с пролети, с дъх на пшеници,
колко птички кълвяха утеха и проглеждаха с ярки зеници.
И в сърцата им пърхаше зов и в крилата им бързаше вятър,
да летят и да стигнат далеко над  плътта и духа на тревата.

Мойте длани, с живителен сок, пълни с ласки и вяра догоре,
ги крепяха със много любов и не знаеха пек и умора.
Но един ден над склона висок, над ръждивите бащини двори,
всички весело в куп отлетяха и се пръснаха в разни  простори.

Аз останах да гледам встрани, бях от радост и мъка сломена,
ровех с поглед небесния свод, ровех в пъпната нишка на гена,
ала ятото в други страни, като прелетни птици наесен,
свои рожби със обич роди, свои корени с чужди омеси.

Ние, с крехката стара върба, с майчини чувства прекрасни,
ще им пращаме дъх на цветя – от гнездата останали празни!
Нека имат щастлива съдба и кръвта им да търси, да вика!
И един ден на своя земя да плодят и с любов чуруликат!

Мария Маринова
гр. Сандански