Home Music school Кларинет

Current

There are no translations available.

XIX Международен фолклорен конкурс “Пауталия” 4 – 6 юли 2025 г., гр. Кюстендил

РЕГЛАМЕНТ И ЗАЯВКА

 

Деветнадесети национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” - Кюстендил, 2025

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кларинет
Thursday, 27 June 2024 14:37
There are no translations available.

Преподавател: Костадин Нейков
За повече информация тел: 0885501086

Костадин Нейков е роден в град Кюстендил. Завършва СМУ ,,Любомир Пипков“  и Инструменталния отдел в Българската държавна консерватория ,,Проф. Панчо Владигеров“ гр. София  със  специалност  - КЛАРИНЕТ в класовете  на проф. Сава  Димитров  и акад. Петко  Радев. Като студент е бил солист - кларнетист във Филхармония ,,Пионер“ под диригентството на проф. Влади Симеонов, а така също и в Софийския духов оркестър с диригент Сашо Михайлов.
Костадин Нейков е лауреат на ,,Второто общобългарско състезание за певци и инструменталисти - София и на ,,Пражка пролет“ - Чехия.

 

След завършване на Консерваторията е преподавател по кларинет в Средното сержантско военно-музикално  училище - гр София. През  1972 г. с конкурс  е приет за солист - кларнетист в Пловдивската  филхармония, ръководена по това време от световноизвестните диригенти проф. Добрин  Петков  и  Емил  Чакъров .През 1978 г. отново с конкурс става  солист - кларнетист  в  Оперно -симфоничен оркестър  на  град ПЛАУЕН - ГЕРМАНИЯ.От  1984  г., завърнал се в гр. Кюстендил, става  диригент  на Градския  духов  оркестър.От  1994 г.  с  конкурс е назначен за директор  на  ,,Обреден   дом“ , където работи  до пенсионирането си.От 2010 г. води клас по КЛАРИНЕТ в читалище ,,Братство 1869“. Много от неговите ученици стават отлични кларнетисти и лауреати на национални конкурси.

 

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Уличният художник и морето
There are no translations available.

Той рисува, приседнал във края,
там – под знака, на сляпата улица.
Тротоарът се взира в безкрая
в къс небе над човешката глутница.

Той рисува бездънни пейзажи,
без дори да е виждал морето.
Но нима може някой да каже
докъде стига с поглед сърцето.

Той мечтае. А в Монмантър също
друг със четка рисува – по френски,  
пак море. То е тъй вездесъщо,
а събира се в шепа от фрески

на стената от бяла хартия.
Вятър драска с графит по платното.
А художникът ром ще отпие,
скрит във джоба протрит на палтото.

Под открито небе ще отплува
във картината – с книжната лодка,
там, край ъгъла, днес нарисувана,
без компас, азимут и посока.


Специална награда
Диана Фъртунова
гр. Бургас