Home News Националният литературен музей ще покаже знакови предмети и ръкописи на Димитър Димов в "Братство 1869" гр. Кюстендил
Националният литературен музей ще покаже знакови предмети и ръкописи на Димитър Димов в "Братство 1869" гр. Кюстендил
Thursday, 30 May 2024 14:17
There are no translations available.

На 31 май 2024 г., от  17.00 ч., Националният литературен музей ще гостува в Народно читалище "Братство 1869" гр. Кюстендил с две изложби, посветени на класика на българската литература Димитър Димов. Тази година на 25 юни се навършват 115 години от неговото рождение, като с предстоящата проява се поставя началото на цялостната програма на Националния литературен музей и къща музей „Димитър Димов“ за тържественото отбелязване на годишнината.
Емблематични ръкописи – на романа „Тютюн“, лекции по зоология със собственоръчни рисунки на писателя, любопитна кореспонденция, семейни фотографии, учебник по анатомия на домашните животни, лични вещи на Димитър Димов – фотоапарат, очила, писалка и др., ще могат да бъдат видяни на 31 май в експозицията „Щрихи от живота на писателя и учения“. Професионалните и творчески линии в жизнения път на Димитър Димов, свързани в неделимо цяло и едновременно развивани от него с изумителна прецизност, ще бъдат представени пред кюстендилската публика в опит да се надникне отвъд общопознатия образ на писателя класик. Изложбата очертава необятните измерения на големия талант в творческите и научните търсения, в професионалния дълг на ветеринарния лекар, ведно с човека Димитър Димов – скромният, достойният, отдаденият до самия край...

Интересни спомени и факти от живота на писателя като ветеринарен лекар в кюстендилското с. Ваксево и препратки към прототипи на негови литературни герои ще бъдат допълнение към експозицията. Автор на изложбата е Соня Кирицова, ръководител отдел „Експозиции“ в Националния литературен музей.
От 31 май до 30 юни в Народно читалище "Братство 1869" - Кюстендил ще може да бъде разгледана и мобилната изложба „Димитър Димов в писма и спомени“, изготвена през 2019 г. по повод 110-годишнината от рождението на писателя. Експозицията представя различни моменти от житейската и творческа биография на Димитър Димов – семейство, ученически и студентски години, професионално развитие, пътувания, приятелства, интереси, обществена дейност, и е създадена с богат и прецизно подбран архивен материал – снимки, ръкописи, кореспонденция и спомени от фонда на неговата къща музей в София. В изложбата са използвани спомени на проф. Борис Койчев, най-добрият приятел на Димитър Димов, на Добромир Чилингиров, на Дора Габе, Борис Делчев, Олга Брадистилова, Иван Мартинов, Яко Молхов, Тончо Жечев, Пантелей Зарев, Емилиян Станев, на Хуан Едуардо Сунига, Тодор Нейков, доц. Ангел Тодоров, на Жули Левиева, прототип на Варвара от романа „Тютюн“, на Николай Янков; на жените, които са му били най-близки в живота – Нели Доспевска, Лена Левчева и Лиляна Димова. Изложбата съдържа фрагменти от кореспонденция с майка му, със сестра му, с втория му баща Руси Генев, с приятели, както и мисли и впечатления на Димитър Димов, потърсени в неговите творби, изказвания, интервюта, писма...
Автор на изложбата „Димитър Димов в писма и спомени“ е доскорошният уредник на къща музей „Димитър Димов“ д-р Милена Катошева, художествено оформление – Ивелина Велинова.

 

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Алъш-вериш по български
There are no translations available.

Честта е болна, съвестта пияна
а ореолите – алъш-вериш.

„Българско стихотворение“ – Ивайло Балабанов


- Можеш да си купиш ореол,
ще се спазарим, алъш-веришът
да върви! - Душевен зъбобол
причиняваш ми и трудно дишам...

Смешните ти думи проверих
в речника. Засрамени са вече.
Ореолът – купен?! Ти роиш
самовлюбен страшен грях, човече!

Знаеш кой е истинският луд –
приказката чувал си стократно.
Да изместиш с безпардонен шут
всеки, даже ако той е брат ти –

за нормално ли прие това,
само да върви алъш-веришът?
Парят вулканичните слова,
моливът е в колапс и не пише.

Черен гняв по листа бял тече,
разум търси вярната посока.
„Е, какво пък толкоз! – ще речеш.
- С ореол се стига до високото!“

Вратовръзка носиш, но в юлар
някой я превръща – начертано е.
Гониш само своя личен кяр
и готов на всичко си. Керванът

от години – не, от векове
си върви. Наоколо – пустиня...
Зъзнат във душата страхове,
тя е пак обречена робиня.

Много дълго „болна“ е честта,
крехката ни съвест е „пияна“.
Как ще издържим на тежестта,
живи сред лъжата да останем?

Специална награда
Мария Панайотова
гр. Ямбол