Home News Фото-документална изложба
Фото-документална изложба
Friday, 23 February 2024 14:40
There are no translations available.

На 23.02.2024 г. в читалище „Братство 1869” бeше открита фото-документална изложба по повод 131-годишнината  от рождението на Крум Кюлявков – виден писател, публицист, художник и общественик.
Кюлявков е роден на 24 февруари 1893 г. в град Кюстендил в семейство на бежанци от Велешко. Участва като редник в Балканската и Първата световна война, доброволец е в Македоно-одринското опълчение.
Крум Кюлявков печата стихове и хумористична проза в хумористичното списание „Смях” (1915). Сътрудничи на много вестници и списания: „Българан”, „Барабан”, „Маскарад”, „Заря”, „Работнически вестник”. Следва история на изкуството във Виена (1920-21). След завръщането си става учител по рисуване в Копривщенската гимназия.
От 1947 до 1950 е културен съветник при българското посолство в Прага. Извънреден професор и ректор на Висшия институт по изобразително изкуство „Николай Павлович” в периода 1950-53 г.
Рисува карикатури, превежда, пише стихове. Пише драми и комедии. Превежда от руски и украински езици. Пише под псевдонимите: Апис, Бай Иван, Беден жител, Васка Циганьок, Рамен, Ралин, Дубинушка, Жупел, Звънар, Камен и др. Като художник се изявява предимно с карикатури и по-малко с живопис.
Крум Кюлявков е „Заслужил деятел на културата” (1953), член на Съюза на българските писатели и носител на орден „НРБ” 1-ва степен.
От 1969 г. до 2005 г. театърът в Кюстендил носи неговото име.

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Моят възглед относно Възкресението
There are no translations available.

В памет на Биньо Иванов

 

Растеше този мой живот, растеше
и аз растях – на ръст, години, радости и грижи…
Жар птицата на младостта в пространствата кръжеше,
накрая кацна, рани взе да ближе.

Тогава чак проскърца колелото –
от памтивека казват: Колелото на живота…
Остана шепа вяра в мен, ненавистта към злото –
на хвърлей път до онзи хълм Голгота.

На хвърлей път бях аз да ме признаят,
но нямах тази участ предопределена.
Пилат-Понтийци все решават –  в ада или в рая?...
Той утре Бог ще се смили над мене!

Смили се, Боже! – толкоз много химни –
небесни химни, от земята съм Ти писал.
Бях верен паж и на Ерато, и на Полихимния,
така на този свят си ме орисал.

Не искам да ме бесят до Варава
или до разни псевдобизнесмени!         
Ти възкреси поне стиха ми, той остава…
А другото, а другото е тленност.



Трета награда
Георги Драмбозов
гр. София