Home News Осемнадесети международен фолклорен конкурс „Пауталия” 2024
Осемнадесети международен фолклорен конкурс „Пауталия” 2024
Tuesday, 06 February 2024 09:39
There are no translations available.

Читалище „Братство 1869” обявява регламента на Осемнадесетия международен фолклорен конкурс „Пауталия” - Кюстендил 2024, който ще се проведе в периода 5 – 7 юли 2024 г.
Конкурсът се организира от Община Кюстендил и читалище "Братство 1869" и се провежда под пaтронажа на кмета на общината – инж. Огнян Атанасов.
Този конкурс се утвърди като форум, който дава поле за изява на изпълнители от различни фолклорни области,  които да покажат богатството на своя регион. Целта му е да съхрани и популяризира българското народно творчество и да покаже неговото достойно място сред другите народи.
Конкурсът е включен в Програмата за подпомагане на деца с изявени дарби на Министерство на културата. Тази година по нея ще бъдат отпуснати целева финансова подкрепа и едногодишни стипендии за индивидуални изпълнители по народно пеене, акордеон, тамбура и кларинет във втора и трета възрастови групи.
Регламент и заявка за участие можете да намерите ТУК!

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Етюди от Розариума
There are no translations available.

Какво позорно ръкостискане –
разделяме се скромно, без скандали.
Централният фонтан се оцветява в керемидено
и възразява ни пресипнал.
По пръските му се промъква мъката ми –
ще се удави във прозявките на делничната скука,
ще екне с удар глух върху черковните камбани,
ще отрицае и небето даже, и щастието.
Възможно ли е то изобщо,
когато във гърба си не усещам погледа ти,
а жегата наоколо ми се присмива
с лъчите си от желатин?!
По пейките ме дебнат вехти вестници,
в които няма новини за сватбата ни,
балконите са като бръчки по лицето на квартала,
паветата – гробо̀ве,
в които мислено пропадам рязко и завинаги.
С трохите от насъщните си спомени
ще храня щедро гълъбите в парка,
докато легна на ръба на езерото,
но нека стане тъмно:
да ме загърне тюлът на звездите,
да замиришат тежко розите,
да ме напият с аромата си до козирката
и да заспя дълбоко
в твоя град,

във който бях до вчера у дома си,
във който с разточителство
луната зрееше из пазвата ти
и ме мамеше.
Тук смятах да старея гордо,
подпрял целувки на чело̀то ти.
Уви,
ще се събудя с лакти, разцъфтели в кръв,
с които няма как тунел да прокопая
към толкова обикнати пространства, минали.
И не, не ще увисна на въжето на простора ти
подобно захабена риза!
С най-ранен влак ще си отида
несвоевременно раним и беззащитен...


Специална награда
Веселин Веселинов
гр. София