Home News Изложба, посветена на Тодор Наумов
Изложба, посветена на Тодор Наумов
Friday, 19 January 2024 11:50
There are no translations available.

На 19.01.2024 г. в салоните на читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил бе открита изложба, посветена на 141 години от рождението на Тодор Наумов – един от заслужилите български диригенти, композитори и капелмайстори, живял и творил през последните 11 години от живота си в гр. Кюстендил.
Тодор Наумов е роден на 20.01.1883 г. в гр. Велес, Македония в будно родолюбиво семейство. От дете свири на цигулка. Основно образование получава в родния си град, гимназиално – в Солун, а музикалното си образование – в Консерваторията в Букурещ.
Участва в Балканската война и от спомените си от войната съчинява по-късно първата българска военна опера „Сине мой“. Взима участие като технически поручик, капелмайстор в Първата световна война и е носител на народен орден „За военна заслуга“.
В края на 1930 г. вече като капелмайстор Тодор Наумов получава назначение за Кюстендил и остава в този град до края на живота си. Тук разгръща още по-пълно своите възможности – изнася стотици концерти пред граждани, военнослужещи, работници и селяни с духов и симфоничен оркестър. Именно в Кюстендил композира много творби, между които и оперите си "Богданка" и "Зидари".
Любовта към красивия кюстендилски край изразява в творбите си: сюита „На село" /с мотиви от кюстендилския фолклор/, маршове „Пауталия", „Памука", „Двете борчета", „Ехо", „Осоговска долина", тангото „Хубавата Осоговка", увертюрата „Скакавица", цикъл от валсове „Осогово" и др.
Негово дело са много ценни произведения, влезли в златния фонд на Българското музикално творчество.
Умира през 1941 г.
Дъщерята на Тодор Наумов, д-р Елена  Наумова написва книга за своя баща, която излиза през 1990 г. Тази книга е изключително ценна не само като биография на един богат и одухотворен живот, а като доказателство за родолюбивите българи, проправили пътя на българската професионална музика.

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Моят възглед относно Възкресението
There are no translations available.

В памет на Биньо Иванов

 

Растеше този мой живот, растеше
и аз растях – на ръст, години, радости и грижи…
Жар птицата на младостта в пространствата кръжеше,
накрая кацна, рани взе да ближе.

Тогава чак проскърца колелото –
от памтивека казват: Колелото на живота…
Остана шепа вяра в мен, ненавистта към злото –
на хвърлей път до онзи хълм Голгота.

На хвърлей път бях аз да ме признаят,
но нямах тази участ предопределена.
Пилат-Понтийци все решават –  в ада или в рая?...
Той утре Бог ще се смили над мене!

Смили се, Боже! – толкоз много химни –
небесни химни, от земята съм Ти писал.
Бях верен паж и на Ерато, и на Полихимния,
така на този свят си ме орисал.

Не искам да ме бесят до Варава
или до разни псевдобизнесмени!         
Ти възкреси поне стиха ми, той остава…
А другото, а другото е тленност.



Трета награда
Георги Драмбозов
гр. София