Home News 85 години от рождението на Биньо Иванов
85 години от рождението на Биньо Иванов
Monday, 15 January 2024 10:23
There are no translations available.

На 16.01.2024 г. от 11:00 ч. в читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил ще бъде открита фото-документална изложба по повод 85-годишнината от рождението на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с нашия град. Изложбата съдържа стихосбирки на автора, книги, посветени на него, както и архивни снимки от неговия живот.
По време на събитието официално ще бъде обявено Осемнадесетото издание на поетичния конкурс, носещ името на Биньо Иванов и организиран от читалище „Братство 1869”. Регламента на конкурса може да видите тук!
Биньо Стоянов Иванов е роден на 16.01.1939 г. в с. Бараково, Кюстендилско. Завършва висшия икономически институт в София (1965). Работи в промишлено предприятие в Кюстендил и в местния литературен печат. Първите му публикации са от 1958-59 г. ("Родна реч"), в периода 1961-64 публикува епиграми в "Народна младеж". След 1967 г. публикува стихотворения в "Пулс" и "Литературен фронт". В началото на 80-те участва в радиопредавания на "Свободна Европа" и "Дойче веле". Първата му поетична книга "До другата трева", излиза през 1973 г. Следват "Над полето, сред небето" (1979), "Навярно вечно" (1980), "Природи" (1985), "Стихотворения" (1989, 2004), "Пътешествието на бабините очила" (детски стихотворения, 1989), "Си искам живота" (1993), "Часът на участта" (1998).
Биньо Иванов умира на 16 април 1998 година. Посмъртно става носител на Специалната награда на Сдружението на българските писатели.

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Безсмъртници
There are no translations available.

Черни, черни повои, а майката скубе косите си…
Кой е хвърлил във люлката тридесет сребърни гроша?!
Над детето ѝ бдят две невидими зорки орисници –
бяла, бяла едната, а другата – винаги лоша.
Нани-на, сине мой! – песента ѝ накъсват въздишките
и се моли горчиво на Господ сина ѝ да пази.
Ще се юрнат пътеките кози по мъките скитнишки,
а духът ще лети, ненаучен позорно да лази.
… Младенецът открехва очи и провижда във тъмното –
и небето разбира, че тук се е пръкнал комита!
Щом петлите пропеят, байрак ще развее по стръмното,
но е мъничък още и нощ е – и падат звездите.
… Ала времето бърза. Кълбото разплитат годините –
и орисан да бъде свободен, синът ще зареже
одаята и сладкия хлебец, защото светинята
е една – и е майка България! Болка и нежност…
Сто предатели утре ще късат месото му – времето
ще затрие греха им, но Господ ще види отгоре!
И главите побити! – са в нивата кървава семето,
дето свършване няма и дето със Господ говори…
Той е Ботев. И Левски. Шишман… И безименен българин.
Тези страшни Христосовци бдят и сега като стражи!
Затова и небе, и земя ги орисват с безсмъртие –
и последната дума не Юда, а Бог ще я каже.

Първа награда
Светлана Йонкова
гр. София