There are no translations available.
Страшна есен погълна душата на топлия юли.
Заваляха сълзи от очите на нощните птици.
Само тебе обичах и исках в живота си, чу ли?
Днес и аз не разбирам как всъщност крещя ти „Иди си!”
И пред целия свят сякаш днес коленича ранена.
Разплакана, тъжна, използвана грозно и грубо.
Къде се намира животът – живот да си взема?
Когато умира човек, би ли молил за друго?
Днес от вятъра знам, че сълзите за теб са напразни.
От морето разбрах, че е разпнат самотният юли.
Че съм смешна и жалка след тебе, сърцето ми каза.
И каза ми също, че пулсът е равен на нула.
От тебе научих какво е да викаш от болка.
Със тебе разбрах колко градуса става във ада.
И точно когато си мисля, че вече не мога,
така ме докосваш, че нулата става хиляда.
Поощрителна награда
София Милева, гр. Хасково |
|
|
Music academy
