Home

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

СРЕДСТВО
There are no translations available.

Вън вали. Знам, после ще припича
слънцето зад мокрия баир.
Галят ми се къдри на момиче,
в селски двор, обрасъл с бъз и щир.
Вън вали. Но времето е болно.
Празен е площадът. Като в мор.
Бяга ми се в махалата долна.
Рита ми се в селския отбор.
Вън вали. И всички са си вкъщи –
скрити от невидима война.
Връща ми се. Как ми се завръща
в детските ми боси времена.
Знам, ще спре. Но може да ме няма.
Мир е… А пък всъщност е война.
Спирам от това да правя драма.
Друг ще тича бос по ранина…
Болен е светът. А беше детство.
Той обаче може и без мен!
Аз съм само простичкото средство –
внукът ми да вярва в своя ден...


Николай Дялков
Поощрителна награда