Home

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Стигмата Любов
There are no translations available.

Не капе кръв от устните ми, дяволе.
Не рухна върху кишата душата ми.
Под ноктите ми клечки са останали
и помня раните от думи грапави.

Забивай си тризъбеца, отровния.
Ще бъде кратко царството ти в плиткото.
Ще гасне залезът – главня в пороите.
Ще стържеш с рог по хляба и молитвите.

Не съм безгрешна, знам си ветровете.
И те ме помнят – листопада в полет.
Целувах от копнежен дъх изплетена.
Прегръщах залезите не за роля.

Сега ми отвържи ръката, лявата,
да те помилвам с пръсти подкосени.
Дори да ми прекършиш необятите,
след тебе пак ще ми възкръснат вените.

Обичал ли си, теб ли са обиквали?
Мълчиш! Горят в очите клади адови.
Голгота вдига кръста си, а стигмата
нарича се Любов. И си я страдаме.


Втора награда
Ваня Велева
гр. Ямбол