Home News Поздравителен адрес
Поздравителен адрес
Wednesday, 01 November 2023 09:34
There are no translations available.

Уважаеми учители,
читалищни и културни дейци,
книжовници и просветители,

За мен е удоволствие да Ви поздравя по повод 1 ноември – Деня на народните будители!      
Днес посрещаме този светъл празник с признателност и почит към делото на всички онези достойни българи, които през вековете са изградили един буден народ, запазил вярата във високите ценности, добродетели и идеали!
На днешния ден отдаваме дълбокото си уважение и на съвременните будители, които продължават делото, съхранило националния дух и стремеж към знание.
В съвременния свят, когато границите се размиват и хората общуват без езикови бариери, когато достиженията на световната култура са все по-достъпни, днешните просветители са тези, които съхраняват и разпространяват националните ни духовни ценности – език, култура, традиции.
Затова днес искам да поздравя всички Вас, уважаеми учители, дейци на културата и духовността!
Пожелавам на всички Вас успех в благородната и отговорна мисия да създавате, развивате и съхранявате българската духовност, да продължавате да мотивирате и направлявате младото поколение по пътя на образованието и културата.
Бъдете здрави, все така вдъхновени и всеотдайни на каузата, която сте поели в професионален и житейски план!

Честит празник!

Иван Андонов,
председател на читалище "Братство 1869" гр. Кюстендил

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Памет
There are no translations available.

Така свършва светът.
Не с гръм, а със скимтене.
Т. С. Елиът


Там, където някога бях,
никой не ме чака –
отдавна всички измряха        
(уморени,
изоставени,
полузабравени...)

Огледалото, в което се оглеждаше
татко докато сресваше косата си,
лежи
върху студения
под.
Само
ръчният му часовник
тиктака на скрина.  
Обърнат
с лицето надолу.
Удължени
рамки на портрети,
лишени от спомени,
се разтапят върху стената.

Така ли свършва светът,
питам –
не с гръм, а със скимтене.

Някой –
загърбил молитва и помен –
скверни надгробната ти плоча.
Методично, злопаметно.
Напразни усилия – искам да изкрещя –
ние
сами
разрушихме
всички гънки на времето.  
Остана ни само кухото
постоянство на
паметта.
Мъчителната ѝ
разяждаща устойчивост.

И тихият вой на душата...

Специална награда
Людмила Калоянова
гр. Созопол