Онази бездна, над която се надвесваме, ръбато си крепим едва животите, изяжда ни, разяжда ни отвътре, нали я виждаш, знаеш я, познаваш я? И този глад със който заразява ни, за да расте чрез болките от нямане, усещаш го, на вкус унищожителен. И в нея, и над нея все се срещаме, но никой няма право да изпълни другия. Накрая всички просто скачаме, пропадаме, в обречен опит светлината да достигаме през мъртви поначало разстояния.
Единствено запълвам с думи бездната, аз друго нямам и не ми е дадено. Хвърли ми от отсрещната страна една, но избери внимателно. Такава, дето да е мост или пък стълба, полет, само не съмнение! А аз ще събера на тръгване, на скачане ще събера най-силните, обратно ще ги извлека от тъмното, за да ти ги оставя като надпис в нищото: Обичахме! Това запълва бездните.
Специална награда на Регионална библиотека "Емануил Попдимитров" гр. Кюстендил Ива Спиридонова-Найденова гр. София
|