Начало Новини Фотодокументална изложба

Актуално

Старт на новата учебна година в читалище „Братство 1869” Кюстендил

ПОДРОБНОСТИ

Фотодокументална изложба
Четвъртък, 18 Май 2023 16:22

На 19 май 2023 г. от 11:00 ч. в читалище „Братство 1869” беше открита  фотодокументална изложба по повод 141-годишнината  от рождението на известния български композитор Георги Горанов.
Георги Горанов е роден в бедно семейство в Кюстендил. Като ученик в Педагогическото училище в родния си град учи цигулка и други музикални дисциплини при Карел Махан. Ръководи училищен хор и малък оркестър, за нуждите на който композира песни, пиеси за оркестър, хармонизира и разработва народни песни.

Към 1899 г. ръководи хора на  работническото просветно дружество „Класово съзнание“ в Кюстендил. През 1900 г. композира марша „Дружна песен“ /„Песен на труда“/ по текст на Георги Кирков. Чрез хора на студентите песента бързо се разпространява из цялата страна, като става една от най-популярните български работнически песни.
След завършване на Педагогическото училище Георги Горанов отива в Загреб да учи музика, но не го приемат, защото установяват, че е болен. Умира от туберкулоза в Кюстендил.
Георги Горанов е композирал около 80 песни, инструментални и оркестрови пиеси и изготвил за отпечатване сбирка „Майски песни“. Известни са: „Песен на труда“ – отпечатана партитура за мъжки хор, „Я запей ми, македонко“ – отпечатана партитура за еднороден хор, „Юнак на гора думаше“ – отпечатана за двугласен хор, и в ръкопис маршът „Освобождение“. Автор  е на много произведения за мандолинен оркестър и цигулка, валсове, мазурки, полки и др. Автор е на „Хубава си, моя горо“, „Пролетна зора“, „Виктория“, „Край Осогово“, „Овчарче“, „Пролетна нощ“, опус 7, опус 5 и др.
Създадената през 1953 г. към читалище „Братство“ Детска музикална школа носи неговото име до 1988 г.
Родната къща на композитора е реставрирана и е обявена за паметник на културата.

 

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Цветето на солта

Морето се отдръпна,
отстъпи пред настъпващия студ;
вълните скриха лъвските си гриви.
Дори скалите се отрекоха
от нас – а някога простирахме
душите си
от изумруд и люспи
върху горещите им длани.
Кристалчетата fleur de sel,
с които ги засищахме,
са вече
рафинирана трапезна сол.
Изчезнаха един след друг и
цветовете – зеленият, след него жълтият...
Остана само споменът за взрив,
за луди приливи и отливи в небцето.

За някаква
живяна
соленост на мига.
Защо застигаме умирането си?
Били ли сме изобщо някога на път?

Край Атанасовското езеро отдавна
не прелитат пеликани – Виа Понтика е само
експонирана метафора
за смърт.

Сега вървим на юг –
все по на юг
в мъртвилото на този бряг,
изгубил между хилядите хоризонти своето море,
и търсим в намека за синьо
цветето,
погребано от нас когато бяхме още
живи


Специална награда
Людмила Калоянова
гр. Созопол