Home News Биньо Иванов 2023
Биньо Иванов 2023
Tuesday, 23 May 2023 10:29
There are no translations available.

Организационният комитет на Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” – Кюстендил, 2023 има удоволствието да обяви резултатите от неговото седемнадесето издание. В анонимната надпревара тази година заявиха участие 137 поети с 356 стихотворения. Жури в състав: председател: Димитър Христов – поет и членове: Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей – София и Димитър Бинев – поет и син на Биньо Иванов, определи следните награди:
Първа награда: Светлана Ангелова, гр. Харманли за стихотворението „Насъщност“, втора награда: Маргарит Жеков, гр. Хасково за стихотворението Совалката „Артемис“, трета награда: Георги Драмбозов, гр. София за стихотворението „Моят възглед относно възкресението“. Специални награди получават: Веселин Веселинов,    Ваня Велева, Денис Олегов, Ива Спиридонова-Найденова, Людмила Калоянова и Петя Павлова.

Съгласно регламента наградените участници получават Диплом и следните награди: Първа награда – 400 лв., Втора награда – 300 лв., Трета награда – 200 лв., специални награди – предметни награди от спонсорите и спомоществувателите на конкурса.
Литературният конкурс е ежегоден. Организира се от читалище „Братство 1869” и Община Кюстендил и се провежда под патронажа на кмета на Общината г-н Петър Паунов. Целта на конкурса е да продължи ярката литературна традиция на гр. Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с този град.
Резултатите от конкурса можете да видите ТУК!
Официалното награждаване ще бъде на 1 юни от 18:00 ч. в Голямата зала на читалище „Братство 1869”.

 

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Проблясък
There are no translations available.

И пак се връщаш. С прогорени от тъга клепачи.
Пътеките разплитат се като ранени змии в полето.
Денят, солен и дълъг, подир теб едва се влачи.
Единствена за теб – въздигана до Бога и проклета.

И пак ще завъртим на делника сънливия перчем.
Ще доближим съвсем по малко и за кратко сетивата.
Натрупаната прах не е обичане. Не е и битие.
От нея остаряваме. Без нея се пилеем като вятър.

Израстваме до степен да не помним никого.
Простираме ръцете, които не превърнахме в крила.
Несръчни в своята почти - любов, почти - обичане,
мечтаем всяка буря да завършва със дъга.

Но ти се връщаш. И дъгата избелява в двата края.
Обръща тъмен взор небето в предродилна мъка.
Очаквам буря, за да мога пак да те позная
в проблясъка живот, преди отново да се мръкне.


Специална награда
Петрана Петрова
гр. Враца