Април се спускаше с неземен глас и пееше на хиляди езици. След дъжд, ухание на късен час се носеше от шепота на птици.
Отвъд черешови сълзи, безлик, безплътен, се издигаш ти, фантомът от смут и смелост, от сребро и трик, а мислите ми трескаво те гонят. Ръце, сковани от тъга и тлен, копнеят да прегърнат твоя патос. Умът ми в приказно протяжен плен преследва пак предателства и хаос.
Тая надежда и умора в страх, и чиста неподправена тревога. Дори в признания от звезден прах все бягам от деня на изнемога, но с всеки стих си все по-малко блед. С обятия от искреност и врява стопяваш бремето от черен лед, което цял живот ме задушава.
Награда на читалище „Братство 1869” Даница Руменова Костова – гр. Варна |
|