Home News Изложба, посветена на Тодор Наумов

Current

There are no translations available.


Читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил обявява регламента за Двадесет и шестото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 6 до 8 април 2023 г. в гр. Кюстендил.
Подробности - регламент и заявка за участие: ТУК!

Изложба, посветена на Тодор Наумов
Wednesday, 18 January 2023 16:49
There are no translations available.

На 20.01.2023 г. от 11:00 ч. в салоните на читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил щe бъде открита изложба, посветена на 140 години от рождението на Тодор Наумов – един от заслужилите български диригенти, композитори и капелмайстори, живял и творил през последните 11 години от живота си в гр. Кюстендил.
Тодор Наумов е роден на 20.01.1883 г. в гр. Велес, Македония в будно родолюбиво семейство. От дете свири на цигулка. Основно образование получава в родния си град, гимназиално – в Солун, а музикалното си образование – в Консерваторията в Букурещ.
Участва в Балканската война и от спомените си от войната съчинява по-късно първата българска военна опера „Сине мой“. Взима участие като технически поручик, капелмайстор в Първата световна война и е носител на народен орден „За военна заслуга“.
В края на 1930 г. вече като капелмайстор Тодор Наумов получава назначение за Кюстендил и остава в този град до края на живота си. Тук разгръща още по-пълно своите възможности – изнася стотици концерти пред граждани, военнослужещи, работници и селяни с духов и симфоничен оркестър. Именно в Кюстендил композира много творби, между които и оперите си "Богданка" и "Зидари".
Любовта към красивия кюстендилски край изразява в творбите: сюитата „На село"/с мотиви от кюстендилския фолклор/, маршовете „Пауталия", „Памука", „Двете борчета", „Ехо", „Осоговска долина", тангото „Хубавата Осоговка", увертюрата „Скакавица", цикълът от валсове „Осогово" и др.
Тодор Наумов умира през 1941 г.

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Юли
There are no translations available.

Страшна есен погълна душата на топлия юли.
Заваляха сълзи от очите на нощните птици.
Само тебе обичах и исках в живота си, чу ли?
Днес и аз не разбирам как всъщност крещя ти „Иди си!”

И пред целия свят сякаш днес коленича ранена.
Разплакана, тъжна, използвана грозно и грубо.
Къде се намира животът – живот да си взема?
Когато умира човек, би ли молил за друго?

Днес от вятъра знам, че сълзите за теб са напразни.
От морето разбрах, че е разпнат самотният юли.
Че съм смешна и жалка след тебе, сърцето ми каза.
И каза ми също, че пулсът е равен на нула.

От тебе научих какво е да викаш от болка.
Със тебе разбрах колко градуса става във ада.
И точно когато си мисля, че вече не мога,
така ме докосваш, че нулата става хиляда.


Поощрителна награда
София Милева, гр. Хасково