Home News 84-години от рождението на Биньо Иванов
84-години от рождението на Биньо Иванов
Saturday, 14 January 2023 11:57
There are no translations available.

На 16.01.2023 г. от 11:00 ч. в читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил ще бъде открита фото-документална изложба по повод 84-годишнината от рождението на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с нашия град. Изложбата съдържа стихосбирки на автора, книги, посветени на него, както и архивни снимки от неговия живот.
По време на събитието официално ще бъде даден старта на Седемнадесетото издание на поетичния конкурс, носещ името на Биньо Иванов и организиран от читалище „Братство 1869”. Регламента на конкурса може да видите тук!
Биньо Стоянов Иванов е роден на 16.01.1939 г. в с. Бараково, Кюстендилско. Завършва ВИИ в София (1965). Работи в промишлено предприятие в Кюстендил и в местния литературен печат. Първите му публикации са от 1958-59 г. ("Родна реч"), в периода 1961-64 публикува епиграми в "Народна младеж". След 1967 г. публикува стихотворения в "Пулс" и "Литературен фронт". В началото на 80-те участва в радиопредавания на "Свободна Европа" и "Дойче веле". Първата му поетична книга "До другата трева", излиза през 1973 г. Следват "Над полето, сред небето" (1979), "Навярно вечно" (1980), "Природи" (1985), "Стихотворения" (1989, 2004), "Пътешествието на бабините очила" (детски стихотворения, 1989), "Си искам живота" (1993), "Часът на участта" (1998).
Биньо Иванов умира на 16 април 1998 година. Посмъртно става носител на Специалната награда на Сдружението на българските писатели.

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Ситно стръкче вяра
There are no translations available.

А мракът ме изяде още жива.
Пируваха горчивите звезди
и от Пегас остана петала и грива.
Посоката под облаци блести.

Събирам си осколките надежда
и бавно през пустинята вървя.
За ситно стръкче вяра се оглеждам.
Под сянката на лешояд кървя.

Живот – за дявола безценна плячка –
виси на нишка от протрит конец.
Приготвям стръв за следващата крачка
от залез дар е златният венец.

И коронована за всичките куражи
на съд заставам само по душа.
Не пристанът, а пътят ни е важен
и прошката, щом дръзвам да греша.

Специална награда
Ваня Велева
гр. Ямбол