Home News Откриване на фотодокументална изложба
Откриване на фотодокументална изложба
Thursday, 24 November 2022 14:18
There are no translations available.

На 25 ноември 2022 г. от 17:00 ч. в читалище „Братство 1869“ ще бъде открита фотодокументална изложба „47 години от създаването на Вокална формация „Неразделни“ с художествен ръководител Веселка Петрова.
Изложбата представя снимки, афиши, дипломи, грамоти, плакети от участия на Формацията в различни културни събития в страната и чужбина – фестивали, конкурси, концерти, национални празници и др.
Вокална формация “Неразделни” е създадена през 1975 г. През 2004 г. работи към читалище „Пробуда, а от 2005 г. до днес – към читалище „Братство”. Инициатори за създаване на формацията са група учителки по руски език начело с Виктория Димитрова и кюстендилския общественик Камен Очипалски. За ръководител на групата е поканен музикалния педагог Ангелина Милева.
От 1986 г. художествен ръководител на формацията е Веселка Петрова. Под нейното ръководство се обновява репертоара и състава на певческия колектив.
През годините ВФ „Неразделни” изнася концерти в Украйна, Русия, Сърбия, Македония, Гърция, Унгария, Косово, Черна гора, Италия и Хърватия.
От създаването на Фестивала на руската песен, формацията е неизменен участник в неговите заключителни издания в град София.
В момента ВФ “Неразделни” поддържа репертоар от 45 български хорови, популярни и народни песни и над 30 руски народни и авторски песни. Във формацията участват над 25 певици с различни професии, но с един припев в сърцата си:
“... и във празник и във делник с песента сме неразделни”.

 
Banner

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

У дома
There are no translations available.

Прегорява в оджака последният въглен
на дома, който детството мое претопли.
И провиснали панти в дуета си пъклен
уморено припяват със скърцащи вопли.

А прозорците гледат с очи мускурливи
как пътека загубва посоката в щира.
Как асмата наднича за грохнали сливи –
стар врабец под сланата едва ги намира.

Грозде вкиснало клюма, навело главата.
Вятър стриже небрежно ластуни немирни.
Плочник крие засрамени мисли в тревата.
Приютява смеха на задраскани дири.

Влизам бавно, безшумна, по-сива от пепел.
И със сянката в стаята ставаме двама.
Паяк с нишка от жилави спомени скрепя
избеляла усмивка от снимка на мама.

Тази къща престава да бъде сиротна,
като люти чушлета в забравена низа.
Аз съм тук, онемелият вратник не хлопна.
В паметта на душата на пръсти се влиза…


Награда на Община Кюстендил
Ваня Велева, гр. Ямбол