Начало Новини Откриване на фотодокументална изложба
Откриване на фотодокументална изложба
Четвъртък, 24 Ноември 2022 14:18

На 25 ноември 2022 г. от 17:00 ч. в читалище „Братство 1869“ ще бъде открита фотодокументална изложба „47 години от създаването на Вокална формация „Неразделни“ с художествен ръководител Веселка Петрова.
Изложбата представя снимки, афиши, дипломи, грамоти, плакети от участия на Формацията в различни културни събития в страната и чужбина – фестивали, конкурси, концерти, национални празници и др.
Вокална формация “Неразделни” е създадена през 1975 г. През 2004 г. работи към читалище „Пробуда, а от 2005 г. до днес – към читалище „Братство”. Инициатори за създаване на формацията са група учителки по руски език начело с Виктория Димитрова и кюстендилския общественик Камен Очипалски. За ръководител на групата е поканен музикалния педагог Ангелина Милева.
От 1986 г. художествен ръководител на формацията е Веселка Петрова. Под нейното ръководство се обновява репертоара и състава на певческия колектив.
През годините ВФ „Неразделни” изнася концерти в Украйна, Русия, Сърбия, Македония, Гърция, Унгария, Косово, Черна гора, Италия и Хърватия.
От създаването на Фестивала на руската песен, формацията е неизменен участник в неговите заключителни издания в град София.
В момента ВФ “Неразделни” поддържа репертоар от 45 български хорови, популярни и народни песни и над 30 руски народни и авторски песни. Във формацията участват над 25 певици с различни професии, но с един припев в сърцата си:
“... и във празник и във делник с песента сме неразделни”.

 
Банер

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Насъщност

Чудак си бе, различен от чудаците.
Живееше във пещера на ъгъла,
говореха, че твърде е невзрачен,
че има куче зло и ято гълъби.
Не идваше при другите във кръчмата,
то, кръчмата, и тя се сви от лани -
и хората, и лятото се свършиха,
но той дойде отнякъде и тук остана.
Съсед му бе стар фехтовач на думи
и с него се сражаваха словесно -
тогава виждахме над пещерата лумнал
от Феникс огън да гори безчестия.
И цяло село бяхме храненикът му –
просяк го мислехме, хлебар бе всъщност,
но само в тъмното се рееше светликът му,
когато носеше по къщите насъщния.
Тъй времето вървеше, а във ниското
на тиха нива сееха се кръстове -
чудакът беше там и ги почистваше,
по-бял от всички ангелски отсъствия.
Докато дойде ден и всички чухме,
че влязъл в кръчмата и мълчаливо -
с рецептата за хляба и със кучето,
приседнал и прегърнал с поглед живите.
А после си заминал в свойта нива
голяма като хляба му пречистен.
И чудото му в селото сънувахме
все по-далеч от лошите ни мисли.

 

Първа награда
Светлана Ангелова
гр. Харманли