Начало Новини Откриване на фотодокументална изложба
Откриване на фотодокументална изложба
Четвъртък, 24 Ноември 2022 14:18

На 25 ноември 2022 г. от 17:00 ч. в читалище „Братство 1869“ ще бъде открита фотодокументална изложба „47 години от създаването на Вокална формация „Неразделни“ с художествен ръководител Веселка Петрова.
Изложбата представя снимки, афиши, дипломи, грамоти, плакети от участия на Формацията в различни културни събития в страната и чужбина – фестивали, конкурси, концерти, национални празници и др.
Вокална формация “Неразделни” е създадена през 1975 г. През 2004 г. работи към читалище „Пробуда, а от 2005 г. до днес – към читалище „Братство”. Инициатори за създаване на формацията са група учителки по руски език начело с Виктория Димитрова и кюстендилския общественик Камен Очипалски. За ръководител на групата е поканен музикалния педагог Ангелина Милева.
От 1986 г. художествен ръководител на формацията е Веселка Петрова. Под нейното ръководство се обновява репертоара и състава на певческия колектив.
През годините ВФ „Неразделни” изнася концерти в Украйна, Русия, Сърбия, Македония, Гърция, Унгария, Косово, Черна гора, Италия и Хърватия.
От създаването на Фестивала на руската песен, формацията е неизменен участник в неговите заключителни издания в град София.
В момента ВФ “Неразделни” поддържа репертоар от 45 български хорови, популярни и народни песни и над 30 руски народни и авторски песни. Във формацията участват над 25 певици с различни професии, но с един припев в сърцата си:
“... и във празник и във делник с песента сме неразделни”.

 
Банер

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Странджански етюд

След градска жега като в преизподня
и закъснели нощни самолети,
пристигам смела, волна и свободна
на онзи бряг, където Той ми свети.
И ме очаква. Просто. Търпеливо.
Без грам фалшив апломб и без преструвки.
И ме откарва. Надалеч. Щастливо.
В сърцето на нощта. След две целувки.
Там е гористо. Тихо. До зловещо.
От тишина и мисли разпилени.
Аз много искам да му кажа нещо,
което отлежава в мойте вени.
Но нямам и секунда да разказвам,
защото преживявам, чувствам, дишам.
И се потапям в странджанската пазва,
та после в градски стих да я опиша.
А времето като конец се точи.
Не може да се вшие здраво в мене.
Върти една любовно-късна плоча,
в следобеди, с очите му видени.
Минават часове, до писък ярки.
По хребета лениво се търкулват.
Душата ми в най-августовски шарки
докосва, вижда, преживява, чува.
И става лека. Като първородна.
И става дом, пристанище и къща.
И става Обич. Честна. И свободна.
И го целувам.
И не ми се връща.


Първа награда
Красимира Макавеева, гр. София